През есента покрай пътищата, по горските поляни и из храсталаците се появяват яркочервени плодове, които мнозина подминават, без да подозират колко ценни са всъщност. Шипката е един от най-богатите естествени източници на витамин С, а октомври е сред най-подходящите месеци за събирането ѝ.
Съществува обаче една важна подробност – неправилното приготвяне може драстично да намали количеството на витамина, заради който толкова ценим този есенен плод. От поколения шипките присъстват в българската кухня. Нашите баби са ги използвали за ароматен чай, домашен мармалад, сиропи и различни зимни запаси. Днес към тези приложения се добавят прахове, хранителни добавки и козметични масла.
Макар шипката да се смята за изключително полезна, не всеки начин на обработка запазва добре съставките ѝ. Продължителното варене, неправилното сушене и съхранението при неподходящи условия могат да намалят съдържанието на витамин С още преди плодовете да стигнат до чашата ни. Ето защо е важно не само кога ще наберем шипките, но и как ще ги подготвим за зимата.
Снимка: iStock
Шипката е плодът на дивата роза, като един от най-разпространените видове у нас е Rosa canina. Зрелите плодове съдържат комбинация от витамини, растителни пигменти, антиоксиданти и хранителни влакнини. Сред най-важните съставки са витамин С, каротеноиди, флавоноиди, полифеноли, пектин и органични киселини. Любопитно е, че количеството витамин С в шипките често е значително по-високо, отколкото в много други плодове, които традиционно свързваме с него.
Съдържанието му обаче варира според вида, зрелостта и начина на обработка, затова не можем да приемем, че всеки домашен чай съдържа едно и също количество полезни вещества. Основният период за събиране в България е септември и октомври. Ако искате да ги сушите, избирайте добре узрели, но сравнително твърди плодове без повреди.
Съществува схващане, че шипките трябва да се берат след първата слана. Това ги омекотява, но не повишава хранителната им стойност. За запазване на витамините е по-разумно да се берат здрави плодове преди да презреят. При събирането избирайте чисти места, берете в сухо време и използвайте проветриви торби, вместо найлонови пликове, за да не се запарят.
Най-голямата грешка е продължителното варене. Витамин С е нестабилен при висока температура и кислород. Ако приготвяте чай заради него, не варете плодовете дълго. По-добре е да приготвите запарка: залейте 1-2 лъжички натрошени шипки с 250 мл гореща вода и оставете да се запарят за 10-15 минути, след което прецедете внимателно през гъста цедка, за да отстраните фините власинки.
Сушенето е най-добрият начин за съхранение. Разпределете плодовете на тънък слой, без да се допират. При ползване на сушилня избягвайте много високите температури. Замразяването е друга добра алтернатива за сосове и пюрета. Относно мармалада – той е вкусно лакомство, но поради варенето и добавената захар, не го разглеждайте като концентриран източник на витамини.
Шипките имат приложение и в козметиката под формата на масло, което подпомага кожната бариера. Някои изследвания показват потенциал за облекчаване на ставни болки, но това се отнася за стандартизирани препарати, а не за домашния чай. Хора с бъбречни заболявания или приемащи специфични лекарства трябва да внимават с консумацията на концентрирани екстракти.
Октомври е идеалното време да се възползваме от това богатство. Запомнете: не е достатъчно шипката да съдържа витамин С, важно е колко от него ще успеем да съхраним до консумацията. Шипките са ценна част от храненето, но не са заместител на медицинското лечение.
Източник: zajenata.bg
