На всеки няколко месеца се появява поредният „чудодеен“ хранителен режим, който обещава отслабване, по-добро здраве, повече енергия и дори по-дълъг живот. Повечето подобни програми обаче имат един основен проблем – трудно могат да бъдат спазвани дългосрочно.
Според д-р Изекиъл Емануел, онколог, обучаван в Харвард и специалист по здравна политика, много по-важно от поредната краткотрайна диета е изграждането на навици, които човек може да поддържа не седмици, а години.
Именно затова той обръща внимание на шест широко разпространени схващания за храненето, които според него често подвеждат хората.
Снимка: Shutterstock
1. Всяко похапване между храненията е вредно. Не самото междинно хранене е проблемът, а какво избираме да похапваме. Голяма част от допълнителните калории през деня идват от ултрапреработени продукти – чипс, сладкиши, бисквити, пакетирани десерти и други храни, създадени така, че лесно да се консумират в големи количества.
Контролирано проучване на Националните здравни институти на САЩ показа, че хората, които получават ултрапреработена храна, спонтанно приемат повече калории и наддават повече в сравнение с период, в който менюто им е съставено предимно от минимално преработени продукти. Но това не означава, че всяка закуска между храненията е лош избор. Шепа ядки, плод, кисело мляко, хумус със зеленчуци или друга непреработена храна може да осигури белтъчини, фибри и полезни мазнини и да помогне за по-добро засищане. Ключовият въпрос не е „Ям ли между храненията?“, а „Какво ям?“.
2. Колкото повече протеин, толкова по-добре. Протеинът е необходим за поддържането и възстановяването на мускулите, но това не означава, че всеки човек трябва да се стреми към максимално количество. За повечето здрави възрастни ориентировъчната потребност е около 0,8 г протеин на килограм телесно тегло дневно, макар необходимото количество да зависи от възрастта, здравословното състояние и физическата активност.
Според д-р Емануел обаче за повечето хора няма причина протеинът непременно да идва от прахове и шейкове. Боб, леща, кисело мляко, яйца, риба, ядки и други пълноценни храни могат спокойно да осигурят необходимото количество. Някои проверки на хранителни добавки са установявали и наличие на тежки метали в определени протеинови продукти, което е още една причина покупката им да не се приема автоматично като по-здравословен избор.
3. Добавките с фибри са равностойни на плодовете и зеленчуците. Фибрите са една от най-важните части на здравословното меню. Хранителните режими, богати на тях, се свързват с по-добро здраве на червата, по-нисък риск от диабет тип 2 и по-благоприятни показатели за сърдечносъдово здраве. Но според специалиста има важна разлика между храната и прахообразната добавка. Добавките обикновено съдържат един или няколко конкретни вида фибри, докато плодовете, зеленчуците, бобовите растения и пълнозърнестите храни предоставят комбинация от различни влакнини заедно с витамини, минерали, полифеноли и други биоактивни съединения.
4. Нискомаслените млечни продукти винаги са по-здравословни. В продължение на години изборът на обезмаслено мляко и кисело мляко с минимално съдържание на мазнини се представяше почти като задължителен. Днес картината е по-сложна. Самото наличие на повече мазнини в един млечен продукт не го прави автоматично „лош“. По-важно е как продуктът се вписва в цялостното хранене. Обикновено кисело мляко с естествено съдържание на мазнини например може да бъде по-добър избор от силно преработен „нискомаслен“ десерт, в който са добавени големи количества захар.
5. Всички мазнини са вредни и водят до напълняване. Това е един от най-устойчивите митове. Организмът има нужда от мазнини за изграждането на клетъчните мембрани и хормоните. Значение има видът на мазнините и храната, от която идват. Ядките, семената, авокадото и зехтинът съдържат предимно ненаситени мазнини и могат да бъдат част от здравословен режим. Но простото премахване на мазнините от менюто не гарантира отслабване, особено ако те бъдат заменени със захар и рафинирани въглехидрати.
6. Можете да „изгорите“ нездравословното хранене с повече тренировки. Това убеждение е особено привлекателно, но организмът е значително по-сложен. Физическата активност наистина увеличава енергийния разход, но тялото частично се адаптира към продължителното увеличение на движението. Това обаче по никакъв начин не обезсмисля спорта, който е ключов за здравето на сърцето, мускулите, костите и настроението. Когато става дума конкретно за отслабване обаче, храненето има много по-голямо влияние върху дневния енергиен баланс, отколкото хората предполагат.
Посланието на д-р Емануел е ясно: не са необходими екстремни детокси, забрана на цели хранителни групи или постоянно броене на всяка хапка. По-важно е по-голямата част от храната да бъде проста и минимално преработена – зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, бобови растения, ядки и качествени протеини. Най-добрата диета е онази, която не усещате като временна диета.
Източник: zajenata.bg
