Силистра от години остава в сянката на големите индустриални центрове в страната. Но именно тук, на брега на Дунав, се случва нещо, което променя икономическата география на Североизтока. Два нови индустриални проекта – един частен и един общински – започват да оформят нова производствена ос, а в центъра на тази трансформация стои едно предприятие, което десетилетия наред поддържа региона жив: легендарният завод „Силома“.
В България има много малко заводи, които са преминали през прехода, без да сменят профила си, без да се разпаднат или да се превърнат в обикновени складове. „Силома“ е едно от тези редки изключения. Основан още през 60-те години, той и до днес произвежда металорежещи отрезни машини – ножовъчни, лентоотрезни и абразивни, с диапазон на рязане от 240 до 3100 мм. Това е тежка индустрия, която изисква висока инженерна култура, квалифицирани кадри и строга технологична дисциплина.
Заводът се превърна в истински гръбнак на местната икономика. Той осигурява десетки висококвалифицирани работни места, обучава нови кадри и създава цяла екосистема от партньори и доставчици. В периоди, когато много други предприятия затваряха, „Силома“ остана стабилна. Именно затова около него днес се изгражда новата индустриална зона на Силистра – логично продължение на индустриалната традиция, която градът е успял да запази.
Първият голям проект е частният „Дунав Индустриален Парк“ – зона с площ над 400 000 кв. м, разполагаща със складови бази, логистични платформи и директен достъп до речен транспорт. Целта на проекта е да превърне Силистра в ключов логистичен хъб между България, Румъния и Украйна. Паркът предлага пътна и железопътна връзка, телекомуникации и инфраструктура, които позволяват на големи компании да започнат работа бързо и без нужда от допълнителни инвестиции.
В момента се търсят инвеститори в сектори като логистика, хранително-вкусова промишленост, метални конструкции и складови операции. Отбелязва се сериозен интерес от турски и румънски компании, които виждат в Дунав коридор за бързо движение на стоки. Паркът вече обслужва клиенти, а свободните площи се запълват постепенно.
Паралелно с това общината развива втори проект – нова индустриална зона в района на пътя към „Силома“. Теренът обхваща близо 378 декара, осигурени чрез замяна на земи с Професионалната гимназия „Добруджа“. Планът е амбициозен: създаване на административен център, здравен пункт, детска градина, спортен комплекс и столова за работниците. Това е модел на „умен индустриален парк“, който не просто предлага земя, а създава цялостна среда за работа и живот.
Тук се търсят стратегически инвеститори – производствени компании, които да осигурят дългосрочна заетост. Общината води преговори с няколко чуждестранни и български фирми, включително такива от сектора на електронните компоненти и машиностроенето. Макар официални договори все още да нямат, интересът е реален, а зоната вече е в процес на инфраструктурно изграждане.
По отношение на заетостта и заплатите, регионът традиционно е бил с по-ниски показатели от средните за страната, но индустриалните проекти започват да променят тази картина. Безработицата в област Силистра се движи около 10–11%, което е над средното за България, но тенденцията е към спад. Средната заплата в региона е около 1500–1600 лв., като в логистиката и машиностроенето тя достига 1800–2000 лв. Новите индустриални зони имат потенциала да повишат тези стойности, особено чрез привличане на компании с висока добавена стойност.
„Силома“ остава пример за това как едно предприятие може да поддържа цял регион. Той е доказателство, че Силистра притежава индустриален потенциал, който просто чака да бъде напълно развит.
Градът на Дунав се събужда. Частният Дунавски индустриален парк и новата общинска зона край „Силома“ не са конкуренти, а две части от една обща визия: Силистра да се върне на индустриалната карта на България, да привлече инвестиции и да задържи младите хора. Целта е Дунав да се превърне от граница в коридор за развитие. А легендарният завод „Силома“ е символът на тази промяна – завод, който оцеля и продължи да работи, позлатявайки града не със злато, а с индустрия, работа и бъдеще.
Източник: standartnews.com
