Гуверньорът на БНБ Димитър Радев представи първата си равносметка за еврото, седем месеца след като единната валута беше въведена в страната. Оценката му е положителна, като той подчерта в официална позиция, че приемането на еврото не е предизвикало никакви катаклизми. Според Радев причините за инфлацията не се крият в европейската валута. Плащанията не бяха прекъснати, сметките бяха превалутирани, наличните пари бяха осигурени, а клиентите – обслужени. Операция, която засегна почти всеки договор, всяка сметка и всяка каса в страната, премина без системни сътресения.
Според управителя на БНБ има основание за удовлетвореност, но не и за самодоволство. Той отбеляза, че обществото няма да оцени членството в еврозоната само по качеството на техническия преход, а оценката ще се формира в ежедневието – чрез цените, лихвите, достъпа до кредит и сигурността на спестяванията. Изводът на този етап е, че рамката е по-силна, което води до нарастване на отговорността.
Техническият преход е приключил, но същинската работа продължава. На 1 януари 2026 г. България направи важен преход в организацията на паричния си режим – от стабилност чрез ограничение към стабилност чрез участие. В продължение на близо три десетилетия паричният съвет осигуряваше ясна номинална котва, първо към германската марка, а след това към еврото, чрез фиксиран курс и отказ от самостоятелна парична политика. С пълноправното участие в Евросистемата БНБ вече участва в общата парична политика, а българските банки имат достъп до нейните операции и ликвидни улеснения при общите условия. Решенията се предават пряко, а възможностите за управление на временни ликвидни затруднения на платежоспособни банки са съществено по-широки.
Тези предимства обаче не отменят националната отговорност. Макар паричната политика да е обща, кредитният цикъл, жилищният пазар, доходите, фискалните условия и банковите практики запазват своите местни особености. Задачата е да се използват ползите от паричния съюз, като се поддържа консервативна, превантивна и прозрачна макропруденциална и надзорна политика. Седем месеца са твърде кратък период за окончателни заключения, но са достатъчни, за да се разграничи вече известно от въпросите, които изискват постоянно внимание.
По въпроса за инфлацията, който вълнува най-много хората, Радев е категоричен: еврото не е създало инфлацията в България и членството само по себе си няма да я премахне. Инфлационната вълна започна години преди приемането на единната валута, подхранена първоначално от повишаването на световните цени на енергията и храните, нарушенията във веригите за доставки, икономическото възстановяване след пандемията и последиците от войната на Русия срещу Украйна. Впоследствие влияние оказаха и кризата в Близкия изток, както и вътрешни фактори – бързото нарастване на заплатите, силното потребление, поскъпването на услугите и фискалните решения.
Данните към средата на август показват променлива картина. Средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени беше 3,5% през 2025 г. Годишната инфлация по този индекс се понижи до 2,1% през февруари 2026 г., след което се ускори до 6,3% през май заради кризата в Близкия изток, и отново се забави – до 5,2% през юни и 4,4% през юли. Това движение не подкрепя тезата, че всяко поскъпване след януари може автоматично да се припише на еврото. Причините трябва да се търсят в отделните компоненти на ценовия индекс и в тяхното развитие във времето.
Предварителните оценки поставят еднократния ценови ефект от смяната на валутата в тесен диапазон: около 0,2 процентни пункта според Европейската комисия и 0,3–0,4 процентни пункта според анализ на ЕЦБ и БНБ. Разликата отразява използваните методи, а не различен извод – ефектът е ограничен, съсредоточен главно в сектора на услугите и съпоставим с предишни преминавания към еврото. ОИСР в прогнозата си от юни свързва ускоряването на инфлацията през пролетта предимно с по-високите енергийни цени. Това не означава, че ефектите от прехода могат да бъдат пренебрегвани. Превалутирането и закръглянето можеха да повлияят временно върху отделни цени, особено при често купувани стоки и услуги. Ето защо, и след края на задължителното двойно обозначаване на 8 август, вниманието трябва да остане насочено към прозрачното ценообразуване, конкуренцията и защитата на потребителите.
Когато едно домакинство казва, че седмичната му кошница струва повече, не можем да му отговорим с лекция по статистическа методология. Трябва да чуем това послание. Усещането за поскъпване влияе върху потреблението, спестяването, исканията за заплати и в крайна сметка върху доверието. Да го приемем сериозно означава и да обясним честно какво показват данните и какво не показват. Възприятията са реални, но причинните връзки се установяват с доказателства. За една централна банка ясното обяснение е част от политиката.
Източник: dnesplus.bg
