Българските потребители се сблъскват с болезнен парадокс – цените на стоките се доближават до тези в Западна Европа, докато доходите изостават значително. Тази разлика кара хората да усещат храните като все по-скъпи. Димитър Маргаритов, бивш председател на КЗП, посочи проблема с натрупването на надценки между производителя и търговията, а Богомил Николов от „Активни потребители“ предупреди, че международният натиск върху цените няма да отстъпи скоро.
Маргаритов обясни, че усещането за скъпотина е неизбежно, когато цените са европейски, а заплатите – източноевропейски. Според него не е достатъчно да се гледа само процентното поскъпване, а трябва да се проследи целият път на продукта – от производителя, през посредниците и търговците на едро, до крайния рафт, за да се открият ненормални отклонения. Той добави, че докато инфлацията и разходите за транспорт са обективни, съществуват и пазарни изкривявания, които властта трябва да анализира.
Един от най-сериозните проблеми е ролята на посредниците. По думите на Маргаритов, между производителите и търговските мрежи често стоят множество прекупвачи, всеки от които добавя своя печалба. В резултат на това стоката може да достигне до потребителя с цена, която е до 150% над тази, на която е напуснала производителя. Това обяснява защо земеделците се оплакват от ниски изкупувачни цени, докато в магазините продуктите са скъпи.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също вижда проблеми в цялата верига, особено при плодовете и зеленчуците. В своите препоръки КЗК подчертава, че контролът на крайните цени не е достатъчен и трябва да се анализират производството, изкупуването, тържищата, транспорта и достъпа на малките производители до пазара. Рискови фактори са силната роля на посредниците и ограничената преговорна сила на малките стопанства. КЗК вече извършва проверки след сигнали за натиск от търговски вериги за намаляване на цените към доставчиците.
За да се реши проблемът, Маргаритов настоява за укрепване на позициите на местните производители. Когато те са разпокъсани и зависими от прекупвачи, не могат да защитават цените си. Той призова държавата да насочи подкрепата си към българското производство, вместо само да се опитва да овладява финалните цени. Решението не е в административно замразяване на пазара, а в мерки, които ограничават изкривяванията, без да се унищожава конкуренцията.
Богомил Николов подчерта, че съществува и световна тенденция за поскъпване на храните, която ще продължи независимо от вътрешните мерки в България. Той предложи и преразглеждане на данъчната политика, като даде пример с Гърция и различните ставки на ДДС за храните. Според него данъчната система може да бъде инструмент за намаляване на ценовия натиск върху основните продукти, вместо те да бъдат третирани еднакво.
В заключение Николов критикува начина, по който институциите обсъждат проблема, определяйки го като твърде простоват. Той призова за експертен диалог и последователно изпълнение на вече наличните анализи на КЗК. Проблемът е, че ефективните решения изискват дългосрочни промени в земеделието, организацията на производителите и данъчната политика, което не дава незабавен политически резултат и затова често се пренебрегва.
Източник: standartnews.com
