Училището е като наркотик, споделя ръководителят на секция „Икономическа и социална география“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) към БАН проф. Надежда Илиева. Според нея в момента се наблюдава осезаема липса на интерес от страна на младите хора към научната дейност. Самата тя признава, че преподава в гимназия, за да балансира личния си бюджет, и подчертава, че бъдещето на всяка територия днес зависи от това дали държавата ще бъде готова да приеме мигранти.
Наскоро екип от учени от БАН и СУ „Климент Охридски“, ръководен от проф. Илиева, приключи мащабно тригодишно изследване върху ромската общност у нас. Проектът, финансиран от фонд „Научни изследвания“, имаше за цел да картографира ромските квартали, за които досега липсваше точна информация. Въпреки опитите за използване на изкуствен интелект, той се е оказал неефективен, тъй като е очертавал само старите части на градовете. В крайна сметка екипът е описал 210 ромски квартала в 149 населени места. Проф. Илиева отбелязва, че София не е включена в този анализ и изисква отделно проучване.
„Ромските квартали остават невидими не само за нас, учените, но и за институциите. Можем да кажем, че се формира град в града“, пояснява тя. Наблюдава се интензивно разрастване и силна капсулация, особено след 1989 г., въпреки че гетоизацията е започнала още по време на социализма. Изследването показва, че повечето от тези квартали са възникнали през 60-те и 70-те години на миналия век, вероятно по нареждане на местните власти за изтласкване на ромите в периферията. Масовото разрастване обаче ескалира след приемането на България в ЕС през 2007 г.
Данните разкриват парадокс: между 40 и 45% от ромите физически липсват в махалите, тъй като живеят в чужбина, но същевременно продължават да гласуват. Когато се завръщат, те строят нови къщи със спечелените зад граница средства. Проф. Илиева отчита ясна териториална диференциация – динамиката е съсредоточена в Южна България, докато северната част на страната изостава сериозно както икономически, така и инфраструктурно.
На въпрос дали държавата е абдикирала от ромския проблем, професорът е категоричен: „Потвърждават се, за съжаление, думите ми. Всички специалисти са убедени, че трябва да има национална програма за тези квартали. Местните власти са безсилни пред случващото се при тях.“ Тя добавя, че макар в миналото да са отпускани средства от ЕС, те са били насочени към социална интеграция, а не към жилищна. Въпреки това, тя отбелязва и положителни тенденции – в училищата има засилен интерес към образование, а моделът на ранна раждаемост постепенно се променя.
Според проф. Илиева, най-големият фактор за намаляването на раждаемостта сред ромите е интензивната външна миграция. „През последните години мигрират цели семейства. Тези хора виждат коренно различен модел на поведение в чужбина и това много ги променя“, казва тя. Успешната рецепта за интеграция според нея е образованието, което да откъсне децата от капсулираната ромска среда и да ги насочи към смесени училища.
Относно демографската катастрофа, тя потвърждава прогнозата си, че до 2040 година 900 села у нас ще бъдат обезлюдени. Професорът смята, че след достигане на крайния етап на демографския преход, бъдещето на всяка територия зависи от това дали държавата ще приеме мигранти. По отношение на науката, тя признава, че има голяма дупка между поколенията, но се радва на интерес от страна на хора в 40-годишна възраст, които се насочват към научна кариера след опит в корпоративния бизнес.
За финал, проф. Илиева обяснява защо продължава да преподава в Професионалната гимназия по високи технологии „Александър Попов“: „Магията да работиш с млади хора е толкова заразяваща, че след това не можеш да се откъснеш от нея.“ На прага на 24 май тя отправя своето пожелание: „Мечтая да бъдем много по-грамотни!“
Източник: standartnews.com
