Можем ли да намалим риска от болестта на Алцхаймер, преди да се появят първите признаци на загуба на паметта? Според известния американски невролог д-р Дейвид Пърлмътър начинът ни на живот има далеч по-голямо значение за здравето на мозъка, отколкото повечето хора предполагат. След дългогодишна медицинска практика и хиляди изследвания на човешкия мозък, той откроява пет навика, които самият той категорично избягва.
Неврологът, който е автор на редица книги за мозъчното здраве, споделя тези наблюдения в подкаста „The Diary of a CEO“ с водещ Стивън Бартлет. Темата има и дълбоко лично измерение за специалиста. Неговият баща е страдал от болестта на Алцхаймер, а преживяното го е мотивирало да обърне особено сериозно внимание на възможностите за превенция.
Според д-р Пърлмътър мнозина погрешно вярват, че рискът от деменция е изцяло предопределен от гените и че човек е безсилен пред съдбата си. Той обобщава своята позиция с красноречивата метафора: „Генетиката зарежда пистолета, а начинът на живот натиска спусъка.“ Макар наследствеността да играе роля, съвременните проучвания доказват, че физическата активност, сънят, храненето и социалните контакти са пряко свързани с риска от когнитивен спад.
Ето петте критични неща, които според невролога са от решаващо значение за здравето на мозъка:
1. Никога не би прекарвал целия ден седнал. Първият навик, срещу който предупреждава д-р Пърлмътър, е заседналият начин на живот. Според него продължителното обездвижване вреди не само на сърцето, но и на мозъчните функции. Неврологът определя движението като универсален инструмент за поддържане на здравето. „Упражненията действат като многофункционален инструмент за мозъка“, обяснява той, допълвайки, че активността влияе благоприятно върху инсулиновата чувствителност, възпалителните процеси и кръвоснабдяването на нервната система.
2. Не би позволил социалната изолация да стане част от живота му. Вторият фактор е липсата на редовни контакти с други хора. Самотата често е свързана с повишен риск от когнитивен спад. Неврологът акцентира върху ролята на окситоцина – хормонът на свързването, който влияе върху имунната система и възпалението. Смислените разговори и социалната ангажираност стимулират мисленето и паметта, което прави качествените приятелства жизненоважни.
3. Не би подценявал лошия сън и хроничното недоспиване. Третият навик е системното лишаване от качествена почивка. Д-р Пърлмътър подчертава, че сънят не е просто липса на активност, а време за обработка на информация и пречистване на мозъка чрез глимфатичната система. Недоспиването е тясно свързано с проблеми в концентрацията и повишен риск от деменция, затова поддържането на 7–9 часа сън е задължително.
4. Не би се хранил редовно с ултрапреработени продукти. Четвъртият фактор е нездравословното хранене, особено приемът на добавени захари и силно преработени храни. Те влияят негативно върху метаболитното здраве и могат да доведат до съдови промени в мозъка. Специалистът съветва да се избягват подсладени напитки, пакетирани десерти и храни с ниска хранителна стойност, залагайки на пълноценни продукти като зеленчуци, плодове и ядки.
5. Не би разчитал единствено на лекарствата да предпазят мозъка му. Последното предупреждение е към онези, които вярват, че медицината ще реши всичко в бъдеще. Д-р Пърлмътър призовава да не отлагаме грижата за себе си. Доклад от 2024 година показва, че до 45% от случаите на деменция могат потенциално да бъдат предотвратени или отложени чрез промяна на начина на живот. Здравословните навици и медицинската грижа трябва да се допълват, за да се осигури възможно най-добра защита за мозъка.
Източник: zajenata.bg
