Какво всъщност стои зад хранителния режим на човек, който е посветил повече от половин век на изучаването на връзката между това, което ядем, и нашето здраве?
Американският биохимик Т. Колин Кембъл, един от най-изявените защитници на храненето, базирано на растителни и минимално обработени продукти, продължава и на 92-годишна възраст да следва стриктно принципите, върху които е изградил цялата си професионална кариера.
Кембъл е почетен професор по хранителна биохимия в Университета Корнел и е сред основните автори на емблематичната книга „The China Study“. В продължение на десетилетия той активно популяризира модела на хранене с цели растителни храни. Според него основата на доброто меню не са скъпите хранителни добавки или сложните диети, а консумацията на обикновени продукти като зеленчуци, плодове, бобови култури, пълнозърнести храни, ядки и семена.
Ето петте групи храни, които съставляват ядрото на неговия режим:
Първата група са зеленчуците. Броколи, карфиол, брюкселско зеле, обикновено зеле, рукола и спанак са сред задължителните елементи в менюто му. Те осигуряват важни фибри, витамини, минерали и биоактивни съединения. Второто място заемат бобовите култури – леща, нахут, черен боб, грах и соя. Те са отлични източници на растителен протеин, фолат, желязо и комплексни въглехидрати, като същевременно помагат за контрола на холестерола.
Третата група са пълнозърнестите храни като овес, елда, киноа, ечемик и кафяв ориз. За разлика от рафинираните продукти, те запазват своите ценни хранителни вещества и осигуряват по-плавно покачване на кръвната захар. Четвъртото място е за ядките и семената, включително орехи, бадеми, чиа и ленено семе, които доставят полезни мастни киселини. Петата група включва плодовете, особено горските, които са богати на антиоксиданти и фибри.
Кембъл същевременно силно ограничава три групи храни. На първо място е месото и животинските протеини, като той настоява, че основната част от протеина трябва да идва от растителни източници. Втората група са млечните продукти, които той не смята за необходими за възрастните хора. Третата категория са рафинираната захар и силно преработените храни, които нямат съществена хранителна стойност и изместват полезните продукти от менюто.
Относно витамините, биохимикът е скептичен към добавките, но прави едно важно изключение – витамин B12. Тъй като той не се съдържа в растителните храни, хората, които избягват животински продукти, трябва да приемат обогатени храни или добавки. Важно е да се разбере, че растителното хранене не означава просто „без месо“; то изисква избор на цели и непреработени продукти, а не на вегански вредни храни.
В заключение, моделът на Кембъл се припокрива с много съвременни препоръки за здравето, въпреки че неговата позиция за пълно изключване на животинските продукти остава дискусионна в научните среди. Други модели, като средиземноморската диета, също доказват, че балансираното хранене може да бъде изключително полезно, дори и с включването на умерени количества животински храни.
Източник: zajenata.bg
