С напредването на годините тялото постепенно преминава през различни промени – кожата става по-суха и чувствителна, а работата на потните и мастните жлези се променя. Освен това, някои хронични заболявания или прием на определени лекарства могат да повлияят на състоянието на кожата и устната кухина.
Именно затова след 60-годишна възраст ежедневната хигиена придобива още по-голямо значение. Тук не става въпрос само за външен вид, но и за лично удобство, предпазване от инфекции, раздразнения и появата на неприятни миризми.
Има няколко места по тялото, които лесно могат да бъдат пропуснати при ежедневното почистване, но именно в тях се натрупват пот, себум, мъртви кожни клетки, микроорганизми и остатъци от храна.
1. Езикът – малка зона, която често забравяме
Много хора почистват зъбите си старателно, но пренебрегват езика. По неговата повърхност могат да останат бактерии, налепи и хранителни остатъци, които допринасят за неприятен дъх. С възрастта този проблем може да се засили, тъй като сухотата в устата е по-честа при възрастните хора. Причина за това могат да бъдат и определени лекарства – например препарати за високо кръвно налягане, депресия или проблеми с пикочния мехур. Недостатъчното количество слюнка също увеличава риска от кариеси и инфекции.
Затова, освен миенето на зъбите два пъти дневно с флуорна паста и почистването между тях, езикът може нежно да се почиства с мека четка или специална стъргалка. Ако неприятният дъх не изчезва въпреки добрата хигиена, причината може да бъде заболяване на венците или друг здравословен проблем, затова е добре да се потърси стоматолог.
2. Носът – естественият филтър на организма
Носът затопля, овлажнява и филтрира въздуха, който вдишваме. При сух въздух, отопление, алергии или инфекции обаче носната лигавица може да се раздразни и изсуши, което води до образуването на корички и секрети, създаващи дискомфорт.
При необходимост може да се използва физиологичен разтвор за овлажняване и нежно почистване. Не е нужно носът да се промива агресивно или твърде често. Продължителна запушеност, чести кръвотечения, болка или трайна промяна в обонянието са причини да се потърси УНГ специалист.

3. Подмишниците – топлина, влага и бактерии
Самата пот почти няма миризма. Характерната неприятна миризма се появява главно когато веществата от потта взаимодействат с бактериите по кожата. Подмишниците са топло и влажно място, което ги прави особено благоприятна зона за подобни процеси.
Ежедневното измиване с вода и мек измиващ продукт, последвано от добро подсушаване, обикновено е напълно достатъчно. Прекомерното търкане и силните сапуни могат да нарушат защитната бариера на кожата и да предизвикат раздразнение. Дезодорантите могат да ограничат миризмата, а антиперспирантите – количеството пот, но нито едното не заменя редовното измиване. При упорито зачервяване, сърбеж или необичайна промяна в миризмата, причината може да бъде инфекция или кожен проблем.

4. Стъпалата – място, което лесно задържа влага
Стъпалата прекарват голяма част от деня затворени в чорапи и обувки. Топлината и влагата създават добра среда за развитие на микроорганизми и гъбички, което може да доведе до силна неприятна миризма. CDC препоръчва стъпалата да се измиват всеки ден и да се подсушават старателно, особено между пръстите. Чорапите трябва да се сменят редовно, а обувките да позволяват на краката да остават възможно най-сухи.
Особено внимателни трябва да бъдат хората с диабет. При тях увреждането на нервите и нарушеното кръвообращение могат да направят малки ранички и инфекции значително по-сериозен проблем. CDC препоръчва ежедневно оглеждане на стъпалата за рани, зачервяване или мехури. При суха кожа може да се използва хидратиращ крем, но не е добре той да се нанася между пръстите, за да не се задържа допълнителна влага.
5. Пъпът – малко място, което лесно остава пренебрегнато
Пъпът също е кожна гънка, в която могат да се натрупат себум, пот, мъртви клетки и остатъци от козметични продукти. Особено при по-дълбок пъп или по-изразени гънки това може да доведе до раздразнение и неприятна миризма. Обикновено е достатъчно мястото да се измие внимателно по време на къпане и след това да се подсуши добре, без да се използва грубо търкане или силни дезинфектанти.

Ако се появят зачервяване, секрет, болка, оток или неприятна миризма, която не изчезва след измиване, е добре да се потърси лекар.
Съществува ли наистина „мирис на старост“?
Да, телесната миризма действително може да се промени с възрастта, но това не означава непременно лоша хигиена. Едно от веществата, които учените свързват с тези промени, е 2-ноненал. Проучвания установяват по-голямо количество от този алдехид при по-възрастните хора и го свързват с окислителни промени в липидите на кожната повърхност. С други думи, характерната промяна в миризмата може да бъде свързана с естествените процеси на стареене, а не просто с недостатъчно къпане. Именно затова изразът „мирис на старост“ не трябва да се използва като обвинение.
Добрата хигиена след 60 не означава агресивно миене
С възрастта кожата често става по-суха и чувствителна. Затова прекомерното къпане с много гореща вода, силните сапуни и постоянното търкане могат да причинят повече вреда, отколкото полза. По-добрият подход е нежно, но редовно измиване, добро подсушаване и подходяща грижа за сухата кожа. Особено внимание заслужават местата с повече влага или кожни гънки.

Научно уточнение
Няма медицинско правило, според което точно тези пет места трябва да бъдат измивани по специален начин след 60 години, нито те сами по себе си създават „мирис на старост“. Възрастовите промени в телесната миризма са комплексни и могат да бъдат свързани с промени в кожните липиди, потта, микробиома, лекарствата, храненето и здравословното състояние. Изследванията върху 2-ноненала показват, че такива промени настъпват като част от процеса на стареене.
Постоянна или внезапно променена телесна миризма, особено ако е придружена от кожни промени, секрет, рани или болка, не бива автоматично да се обяснява с възрастта. В такива случаи е разумно да се потърси лекар.
Източник: zajenata.bg
