Трябва ли хората с онкологично заболяване напълно да изключат захарта от менюто си? Това е един от най-често задаваните въпроси след поставянето на диагнозата, а твърдението, че „захарта храни рака“, нерядко води до страх и ненужно строги хранителни режими.
Трима американски онколози обясняват, че връзката между захарта и злокачествените заболявания е много по-сложна. Изяденото парче торта не отива директно в тумора, а пълното премахване на въглехидратите не може да „изглади“ раковите клетки и да спре заболяването. По-важни са цялостният начин на хранене, телесното тегло, движението и честотата, с която се приемат продукти с много добавена захар.
Всички клетки в човешкия организъм използват глюкоза като източник на енергия. Това важи както за здравите, така и за злокачествените клетки. Много туморни клетки усвояват глюкозата по-интензивно, но от този факт не следва, че захарта от конкретен десерт се насочва направо към тумора. Организмът поддържа определено количество глюкоза в кръвта дори когато човек не яде сладки храни, защото тя е необходима за функционирането на мозъка, мускулите и останалите органи. При нужда тялото може да произвежда глюкоза и от други хранителни вещества. Затова пълното премахване на захарта и въглехидратите не лишава избирателно тумора от енергия.
Според онколозите Нейтън Хендли, Дилън Кейзън и Тингтинг Тан няма доказателства, че консумацията на захар директно ускорява растежа на рака или че пълното ѝ изключване води до свиване на тумора. Връзката между прекомерната консумация на захар и някои онкологични заболявания е предимно косвена. Храните и напитките с голямо количество добавена захар често съдържат много калории, но сравнително малко полезни хранителни вещества. Когато присъстват редовно в менюто, те могат да допринесат за покачване на телесното тегло, наднормено тегло и затлъстяване, инсулинова резистентност, хронични възпалителни процеси и промени в нивата на определени хормони.
И тримата лекари посочват един и същ предпочитан избор, когато им се яде сладко – пресни плодове. Д-р Нейтън Хендли и д-р Дилън Кейзън най-често посягат към ягоди, малини, къпини и боровинки. Горските плодове съчетават естествена сладост с фибри и разнообразни растителни съединения. Д-р Тингтинг Тан предпочита през лятото зряла праскова с шепа шамфъстък. Плодът удовлетворява желанието за сладко, а ядките добавят белтъчини и ненаситени мазнини, благодарение на които закуската засища за по-дълго.
Твърдението, че всеки десерт „храни рака“, е прекалено опростено и може да създаде излишна тревога. Повременният сладкиш има място в балансираното хранене, докато ежедневният избор на пълноценни храни има далеч по-голямо значение. Материалът е с информативна цел и не замества консултацията с лекар или специалист по клинично хранене.
Източник: zajenata.bg
