Промените в продължителността и качеството на съня от години са във фокуса на изследванията върху деменцията. Ново проучване показва, че прекалено дългият нощен сън може да бъде свързан с повишени стойности на кръвен биомаркер, характерен за болестта на Алцхаймер.
Резултатите обаче не означават, че спането повече от осем часа причинява заболяването. По-вероятно е при част от хората увеличената нужда от сън да отразява вече започнали промени в мозъка или друго здравословно състояние.
Изследването е публикувано през май 2026 г. в научното списание Alzheimer’s & Dementia. Учените установяват нелинейна връзка между продължителността на съня и количеството на фосфорилирания тау протеин p-tau181 в кръвта. Най-ниски стойности са наблюдавани при хората, които спят около седем–осем часа. Нивата започват да се покачват при сън от приблизително 8,5–9 часа, като увеличението е най-ясно изразено над десет часа. P-tau181 е кръвен биомаркер, който може да отразява характерни за Алцхаймер промени, но повишената му стойност сама по себе си не поставя диагноза.
Анализирани са данните на 2410 участници във Framingham Heart Study – едно от най-продължителните медицински наблюдения в света. Средната възраст на изследваните хора е била 70 години, а 55,2% от тях са жени. Учените са изследвали четири показателя: фосфорилиран тау протеин p-tau181, общ тау протеин, леката верига на неврофиламентите (NfL) и глиален фибриларен кисел протеин (GFAP). В анализа са включени и хора с леко когнитивно нарушение, деменция или преживян мозъчен инсулт, за да бъдат обхванати различни стадии на мозъчното здраве.
Според съобщената от тях продължителност на съня, 23,9% са спели до шест часа, 61,2% между шест и девет часа, а 14,9% девет или повече часа. Хората с по-продължителен сън били средно по-възрастни и при тях по-често се срещали депресия, употреба на антидепресанти и деменция. След корекции спрямо възрастта, пола, наличието на варианта APOE ε4, сънната апнея, депресията и бъбречната функция, статистически значимата нелинейна връзка се запазила само при p-tau181.
Графиката на p-tau181 имала форма, наподобяваща буквата J. Стойностите били най-ниски при приблизително седем–осем часа сън, след което кривата започвала да се покачва. Това не означава, че границата от 8,5 часа е опасна за всеки. Нуждата от сън е индивидуална. Проучването е моментна снимка и не доказва причинно-следствена връзка. Авторите допускат, че натрупването на тау протеин може да кара човек да спи по-дълго още преди появата на проблеми с паметта. Друг фактор може да бъде лошото качество на съня, при което човек прекарва десет часа в леглото, но без пълноценна почивка.
Ранното разпознаване на промените е важно за започване на подходящо лечение и промени в начина на живот. Няма основание за тревога, ако човек винаги е спал по-дълго и се събужда отпочинал. Консултация с лекар е препоръчителна при внезапна промяна, съпроводена с проблеми с паметта, дневна сънливост, промяна в поведението или затруднения при изпълнение на ежедневни задачи. Подобни симптоми могат да бъдат породени и от депресия, сънна апнея, проблеми с щитовидната жлеза, анемия или прием на лекарства.
За поддържане на мозъчното здраве са ключови редовният режим, физическата активност, контролът на кръвното налягане, пълноценното хранене и социалните контакти. Новото проучване не обявява дългия сън за опасен, а по-скоро подчертава, че трайното и необяснимо увеличаване на съня при по-възрастни хора може да бъде важен сигнал, който заслужава внимание.
Източник: zajenata.bg
