Хунзите са древен народ, обитаващ територии на самата граница между Пакистан и Индия, прочути с факта, че продължителността на живота им достига 110-120 години. Тяхното местоживеене с право се нарича „оазис на младостта“.
Те почти никога не страдат от болести, а благодарение на генетичните си дадености изглеждат изключително младолики. Те са живо доказателство, че начин на живот, близък до съвършенството, наистина съществува. Хунзите практикуват къпане със студена вода, дори когато температурите падат до 15 градуса под нулата, а жените при тях могат да раждат деца дори на 65-годишна възраст.
През летния период те се хранят основно с пресни плодове и зеленчуци, докато през зимата консумират сушени кайсии, термично обработени храни и овче сирене. Съществува и специфичен период, в който хунзите не приемат никаква храна, известен като „гладна пролет“. Името идва от това, че по това време плодовете още не са узрели, затова те пият предимно сок от сушени кайсии. Този период продължава от 2 до 4 месеца и е важна част от тяхната култура, която се спазва стриктно.
Приемът на протеини при тях е минимален, като средно на ден консумират около 1900 калории, съставени от 50 грама протеини и 36 грама въглехидрати. Много чужденци, посетили долината на река Хунза, потвърждават, че основният фактор за тяхното дълголетие е здравословното хранене.
Шотландският лекар Мак Херисон провежда експеримент с животни след завръщането си от региона. Една група е хранена с обичайната храна на лондонско работническо семейство, включваща бял хляб, херинга, рафинирана захар, консерви и сготвени зеленчуци. В резултат на това животните развили типични човешки болести. Другата група, хранена с продуктите на хунзите, останала напълно здрава.
В книгата си „Хунзите – хора, които не познават болестите“, авторът Р. Бирчер изтъква, че вегетарианският начин на хранене, консумацията на сурови храни, натуралните продукти и периодичното гладуване са ключът към тяхното здраве. На международен конгрес в Париж през 1977 г. експерти по геоканцерология потвърдиха пълното отсъствие на ракови заболявания сред този народ.
За хунзите е обичайно да изминават по 100-200 км на ден, а изкачването на стръмни планини за тях е лесно и бързо. Тяхната ведрост, усмивките и положителната настройка са съществен елемент от тяхното отлично физическо и психическо състояние.
Източник: zajenata.bg
