На 30 юни се навършиха 55 години от трагичната кончина на легендарния Георги Аспарухов-Гунди, който загина в катастрофа заедно с Никола Котков край прохода Витиня. Въпреки изминалото време, споменът за него остава жив, а интересът към личността му не стихва.
Неговата първа братовчедка по майчина линия, Мария Ташкова-Божанска, която е била клиничен психолог, пази множество ценни спомени от детството му. Тя разказва, че баща ѝ и майката на Гунди са родени във Войнеговци, Софийско. Там баща ѝ е получил парцел за къща, която по-късно е изгоряла. Мария споделя, че Гунди е посещавал семейството им в „Орландовци“ като дете, където е бил изключително палав и жизнен. Първите му топки, които е ритал както в „Орландовци“, така и в „Редута“, където е израснал, са били парцалени, шити от майката на Мария.
Мария говори и за характера на Гунди, подчертавайки, че той е бил изключително скромен, което е в пълен контраст с образа на съвременните футболисти. Въпреки че често е бил ритан и контузен по краката, той никога не е отвръщал. След операция в Австрия, той дори е споменал, че вероятно ще спре с футбола, тъй като няма сили да продължи да рита.
Любовта на хората към него е била огромна навсякъде, където е играл. Когато се е връщал от провинцията, багажникът на колата му често е бил пълен с подаръци от почитателите – кокошки и агнета. Мария си спомяна как той е идвал при вуйчо си и се е питала какво да прави с тези дарове, които хората са му дарявали в знак на обич.
Братовчедката му пази спомени и за съпругата му Лита, с която се сажениха рано. Тя разказва, че Георги често е водил Литка в „Орландовци“ още от ученическите им години. В същото време Мария признава, че има интимни подробности за връзката им, които не желае да сподели и които ще си занесе в гроба.
Славата на Гунди е била огромна, а обожателките му – хиляди. Мария споделя за един случай, когато семейството ѝ е било на почивка в дипломатическа станция на морето, а Гоги е бил в „Спорт Палас“. Той е дошъл при тях на плажа, молейки вуйчо си да го скрие, защото варненските жени са полудели по него. Тя го описва като голям красавец, но изключително свестен и обичащ човек, като вярва, че България няма да види друг такъв.
Относно смъртта на Георги Аспарухов, Мария е категорична, че не вярва в конспиративни теории. Тя отрича твърденията, че той е бил убит от Държавна сигурност, и твърди, че става въпрос за нещастен случай. Според нея в деня на трагедията колата е била карана с много висока скорост, а повредени спирачки са направили невъзможно намаляването на скоростта, което е довело до сблъсъка с цистерната.
Тя обяснява и тежката реакция на съпругата на Никола Котков – Катя. Двете жени, Катя и Лита, не са били в добри отношения, тъй като Катя е страдала от мисълта, че мъжът ѝ е загинал, защото Гунди е бил зад волана. Мария е поддържала връзка с Катя, но в момента тя е много болна и не може да комуникира с никого.
Най-болезният спомен за Мария остава денят на погребението. Тя си спомня как гробищата са били „почернели“ от тълпите. Описва трогателни сцени – жена, която кърми детето си, за да го изпрати, и възрастен мъж с патерица, който е пътувал цяла нощ, за да бъде там. Тези образи все още остават живи в паметта ѝ.
Източник: standartnews.com
