Родителите са длъжни да бъдат изключително внимателни към своите деца в тийнейджърска възраст или в периода на ранно съзряване. Този етап от живота се отличава с бурно израстване, желание за бунт и остра нужда от външно признание. Според психолога Димитър Черешев, специалист по детска и възрастова психология, подрастващите постоянно търсят ситуации, в които да получат положителна оценка от околните.
Когато липсва здрава емоционална връзка с родителите, младежите се опитват да намерят това одобрение извън семейството, в приятелския си кръг. Тогава често се наблюдава специфичен феномен, при който група от младежи се превръща в своеобразна глутница. Именно това се случи с младежите, обвинени в убийството на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм.
В такава група отговорността за извършените престъпни действия се размива, превръщайки се в колективна. Децата търсят принадлежност, което е една от най-силните човешки потребности. В днешния свят задоволяването на тази нужда е все по-трудно. Когато липсват умения за комуникация и разбиране за границите между добро и зло, младите хора могат лесно да престъпят моралните и законовите норми, без да осъзнават фаталните последици от действията си.
При наличието на такава агресивна среда, ескалацията на насилието се увеличава с всеки следващ удар. Ако тези младежи бяха сами, без влиянието на глутницата, вероятността насилието да достигне такива крайности би била много по-малка. Опитите им да оправдаят постъпката си с обвинения срещу жертвата, без доказателства за педофилия, са само начин за рационализиране на тежкото престъпление.
От клинична гледна точка, подобно поведение се доближава до дисоциално разстройство на личността, което често се проявява във възрастта между 12 и 18 години. Този тип разстройство, насочено срещу обществото, включва елементи на садизъм и без навременна намеса може да прерасне в опасни психопатични прояви. Липсата на чувство за вина у извършителите е ясен сигнал за сериозен психологически проблем.
Превенцията трябва да започне още в ранна детска възраст. Родителите трябва да бъдат изключително бдителни и да градят отношения на доверие, толерантност и спокойствие. Дори в забързаното ежедневие, разговорите след работа остават критично важни. Дори когато сме изморени, е необходимо да намерим време да попитаме децата си как е минал денят им.
Важно е да изпратим послание към подрастващите, че могат да разчитат на нас и че сме до тях, дори когато не им се говори. Тази сигурност, че са приети и разбрани от родителите си, е фундаментална за тяхното правилно развитие и предотвратяването на опасни емоционални дефицити.
Източник: plovdiv24.bg
