Министерството на образованието и науката (МОН) представи цялостна концепция за подобряване на дисциплината, сигурността и мотивацията за учене в българските училища. Пакетът от реформи е изграден върху четири основни стълба и цели да премине от строго наказателен подход към превенция и подкрепа, като същевременно възстанови ефективната комуникация между семейството, образователните институции и държавата.
Първият ключов елемент разчита на засиленото междуинституционално сътрудничество. Зам.-министърът на образованието д-р Таня Панчева изтъкна, че училището не може да се справя само с натрупаните социални и поведенчески проблеми. За тази цел МОН, съвместно с Министерството на труда и социалната политика и общините, сформира широка работна група за подобряване на обхвата на учениците и подкрепа на семейната среда там, където липсва родителски капацитет. За да се прекрати практиката на разпокъсани бази данни, държавата внедрява Единна информационна система за детето. Чрез нея социални работници, учители и общински власти ще обменят информация в реално време, за да идентифицират навреме децата в риск.
Вторият акцент въвежда изцяло нов за българското образование инструмент – карта за проследяване на личностното развитие на ученика. Докато досегашното лично дело регистрираше единствено срочните оценки и наложените наказания, новата карта ще измерва развитието на детето в три конкретни направления: спазване на дисциплината, развитие на социални умения и отчитане на индивидуални постижения и таланти. В края на всеки срок родителите ще получават детайлна генерирана характеристика. Твърдата цел на МОН е чрез този документ семейството да вижда не само слабите зони, но и потенциала на детето, над който да се работи съвместно. Бившият директор на столичното 51 СУ Асен Александров каза, че няма да има оценка за поведение. Той уточни, че в картата за личностно развитие има 18 оценки на детето. Тя ще бъде изготвяна в края на срока и ще съдържа силните и слабите страни на ученика.
Третата съществена новост е създаването на щатна позиция за специалист по личностно развитие във всяко училище. Досега тази отговорност бе разпределена между педагогически съветник, класен ръководител и директор. Новият специалист ще поеме изцяло координацията между ученици, родители и учители, като следи всяко дете да намери поле за изява и изгради социални навици. Той ще съдейства при възникването на проблемно поведение и ще информира родителите за постиженията на децата им. Директорът на 119 СУ Диян Стаматов определи тази позиция като необходим „училищен омбудсман“, който да медиира вътрешните процеси.
Четвъртият стълб променя изцяло подхода към дисциплината чрез балансирана система от поощрения и превантивни мерки. Наказанието вече се разглежда като крайна мярка. Преди налагането на санкция ще се прилага комплекс от „меки мерки“ с активното участие на родителите, насочени към коригиране на грешката и преодоляване на агресивното поведение. От МОН подчертават, че мерките представляват работно разработена концепция, създадена с участието на експерти, психолози и с подкрепата на европейска експертиза, за да се осигури плавен преход от трудно приложимите малки наказания към реална подкрепа за децата.
Източник: standartnews.com
