В рамките на само два дни американският президент Доналд Тръмп изпрати два мощни и исторически сигнала към света. Тези действия върнаха Вашингтон десетилетия назад в историята, за да очертаят контурите на ново геополитическо бъдеще, възвръщайки управленски модели, които бяха непознати от епохите на Студената война.
Ефектът Кисинджър: Тръмп използва сесията на ООН, за да обяви назначението на държавния секретар Марко Рубио като постоянен съветник по националната сигурност. Подобна концентрация на дипломатическа и разузнавателна власт в ръцете на един човек не се е случвала от 1975 г. насам – от времето на Ричард Никсън и Джералд Форд, когато легендарният Хенри Кисинджър заемаше едновременно двата поста.
В американската политическа архитектура Държавният департамент и Съветът за национална сигурност са създадени да бъдат спирачки и противотежести един на друг. Събирайки ги в едно, Тръмп елиминира всякакви вътрешни ведомствени триенета, като по този начин Рубио се превръща в абсолютен архитект на американската външна политика. Този ход показва, че Тръмп търси управленска монолитност, подобна на онова време, за да преструктурира радикално глобалните ангажименти на САЩ под лозунга „Америка на първо място“, без да губи време в бюрократични войни.
Червеният килим на пистата: Тръмп влезе в обувките на президента Айзенхауер денонощие по-късно, вечерта на 23 септември. Тогава светът стана свидетел на втори, още по-изненадващ прецедент. Американският президент и съпругата му отидоха лично на пистата на военновъздушната база „Андрюс“, за да посрещнат китайския лидер Си Цзинпин и съпругата му Пън Лиюан за тяхното тридневно държавно посещение.
Американски президент не е посрещнал чужд държавен глава директно на летището от 67 години насам – жест, чийто най-близък исторически паралел е посрещането на съветския лидер Никита Хрушчов от Дуайт Айзенхауер през 1959 г., в разгара на Студената война. В дипломацията протоколът е език сам по себе си. Слизането на Тръмп на асфалта, редом до военния оркестър и разветите флагове, е огромен личен жест на уважение към Пекин, целящ да свали напрежението преди критичните преговори за изкуствения интелект, тайванския въпрос, търговското примирие и войната в Иран.
Както Айзенхауер се опита лично да укроти Хрушчов в Кемп Дейвид, така и Тръмп залага на личната химия и извънпротоколния мащаб, за да договори голяма сделка с Китай, вместо да затъва в нова икономическа война. Връщането към епохите на Никсън и Айзенхауер показва, че днешният свят поразително прилича на Студената война.
За да управлява този хаос, Тръмп се нуждае от две неща. Първото е вътрешна структура, която действа с безпрекословна лоялност, като приложи модела Кисинджър. Второто е персонална, лидерска дипломация от най-висок калибър, приложила опита на Айзенхауер. Тръмп съзнателно търси призраците на великите си предшественици от ХХ век, за да покаже, че Америка отново се управлява с твърда ръка у дома и с дързост, която не се страхува да прекрачва граници навън. Новата Студена война вече има нужда от нови правила, а той току-що ги разписа на пистата в „Андрюс“.
Източник: standartnews.com
