Лицето на цар Самуил може да бъде възстановено с помощта на съвременни технологии повече от хилядолетие след смъртта му. Това разкри историкът медиевист проф. Георги Николов, според когото запазеният череп позволява да бъде направена триизмерна реконструкция на външността на владетеля. Досегашните представи за образа на Самуил са изграждани предимно по исторически изображения, докато модерните методи могат да дадат значително по-близка до действителността представа. Но върнатите от Гърция останки крият и още една интригуваща загадка – сред тях може да има кости на друг български владетел.
Проф. Николов посочи, че в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро са открити четири каменни саркофага. Този, който се свързва със Самуил, е най-богато оформеният, но в още два от саркофазите също са намерени човешки останки. „Може да се окаже, че сред костите, които ни предаде Гърция, има и на някой владетел след Самуил. Това трябва да се докаже с ДНК изследвания“, заяви историкът. Именно тук модерната генетика може да отвори съвсем нова глава в изследването на българското Средновековие. Ако бъдат установени родствени връзки между погребаните, учените могат да получат важни следи за самоличността на хората в останалите гробове.
Въпреки че върху саркофага няма надпис с името на царя, проф. Николов смята, че съвкупността от исторически и археологически свидетелства прави идентификацията много убедителна. „За Самуил аз съм почти сигурен“, каза той. Една от следите идва от византийския историк Михаил Аталиат, който при разказа си за събитията след битката при Ключ посочва, че Самуил се оттеглил и починал на блатистия остров Преспа. Още по-силна е връзката със самата базилика. След превземането на Лариса в Тесалия Самуил пренася мощите на свети Ахил Лариски в своята резиденция и изгражда храм на негово име. Именно там векове по-късно са намерени останките.
Сред най-интересните археологически следи са златотканите тъкани, открити под тялото в гроба, определян като този на Самуил. Подобни скъпи материи през Средновековието са били достъпни само за хора с изключително висок обществен статут. „Не всеки човек е можел да притежава копринен плат по онова време“, подчерта проф. Николов. Саркофагът също се отличава от останалите. Над него е бил изграден свод, като според историка е възможно първоначално там да е имало и други знаци на владетелски статут. Пространството било разграбено през 1071 г. от западни рицари, но самият гроб останал неотворен, тъй като бил възприет като част от подовата конструкция.
Особено вълнуваща е възможността да бъде направена научна реконструкция на лицето. Съвременните методи позволяват по формата и особеностите на черепа да бъде създаден триизмерен модел на човешкото лице. Това би позволило образът на Самуил да бъде изграден не по художествени представи от по-късни векове, а върху действителните му костни останки. Подобни изследвания биха могли да дадат и друга информация за човека – физическите му характеристики, възрастта и състоянието на скелета. Проф. Николов напомни, че византийските хронисти описват Самуил като изключителен воин, който е водил войни в продължение на 40 години и лично е участвал в сраженията. ДНК анализите могат да дадат допълнителна сигурност за идентификацията на Самуил, но и да помогнат да бъдат разкрити хората, погребани до него.
Източник: standartnews.com
