През изминалите седмици в дългосрочните метеорологични прогнози все по-отчетливо се забелязва любопитен сигнал за сериозна промяна в атмосферната циркулация над територията на Европа. Последната актуализация на модела CanSIPS отново насочва фокуса към вероятното оформяне на блокираща атмосферна циркулация над Северния Атлантик и Гренландия, съобщават от „Метео Балканс“.
В случай че този модел се потвърди, той би могъл да окаже влияние и върху климатичните условия на Балканите, включително в България. Подобна конфигурация има потенциала да прекъсне обичайния западен пренос на въздушни маси и да създаде предпоставки за по-чести нахлувания на студен въздух от север и североизток. Важно е обаче веднага да уточним, че сезонният модел не предвижда конкретни дати за снеговалежи или специфични студени вълни месеци напред. Той по-скоро очертава вероятността за установяване на определен мащабен атмосферeн режим.
Един от най-значимите елементи в актуалната прогноза е повтарящият се сигнал за повишено атмосферно налягане над Гренландия и Северния Атлантик. Тази конфигурация често нарушава традиционния западен пренос от Атлантика към континента. Вместо стандартната зонална циркулация, движението на въздушните маси може да придобие меридионален характер – тоест те да се движат по-често по оста север-юг. Именно това прави прогнозата толкова значима за зимата у нас. При подходящи условия, студени въздушни маси от Скандинавия, Северна Европа или Русия биха могли да достигнат до Балканския полуостров.
Прогнозата за декември също залага на блокиране на циркулацията в северните части на Атлантика. Ако това се случи, преносът на по-мек океански въздух към Европа ще бъде ограничен, което отваря вратите за студени вълни. За България това би означавало по-висок шанс за периоди с ниски температури, особено при североизточен поток. Все пак е необходимо да помним, че сезонната прогноза не е равносилна на „сняг през декември“. За реализирането на снежна покривка са нужни много по-прецизни процеси, които се установяват едва дни преди самото явление.
Сигналът за блокиране остава актуален и за януари, когато зоната с високо налягане се запазва, придружена от тенденция за по-ниско налягане на югозапад. Това може да измести струйното течение (jet stream) на юг, поставяйки Югоизточна Европа в граничната зона между студения континентален въздух и по-топлите маси. За страната ни това би означавало риск от северни ветрове, нахлуване на арктичен въздух и рязък спад на температурите. Разбира се, наличието на студен въздух не е достатъчно – за сняг са нужни още влага, подходяща траектория на циклоните и специфичен температурен профил.
Февруари също остава в полезрението на метеоролозите с блокиращ сценарий, който се повтаря през целия тримесечен период. Тази устойчивост на сигнала прави данните интересни, макар и да не гарантират непременно сурова зима. В крайна сметка, дали ще видим снежни преспи или просто сухо и студено време, зависи от точното разположение на антициклоните и циклоналните центрове над Средиземноморието и Черно море. Една малка промяна в тези системи може изцяло да промени зимната картина в България.
На този етап е твърде рано за окончателни заключения. Зимата все още не е „написала“ своя сценарий. Важно е да следим дали следващите обновления на моделите ще потвърдят блокиращата циркулация. Ако тенденцията се запази, интересът към зимния сезон ще расте, но истинската яснота ще дойде едва когато краткосрочните прогнози започнат да улавят конкретните атмосферни процеси.
Източник: standartnews.com
