На 30 юни Православната църква отбелязва Събор на светите славни и всехвални дванадесет апостоли. Това е общ празник на всички Христови ученици и благовестители, който идва веднага след почитта към първовърховните апостоли Петър и Павел. В народните вярвания този ден е известен като Павловден и е свързан с редица строги забрани, касаещи полската работа, жътвата и боравенето с огън.
Думата „апостол“ означава пратеник – човек, който е изпратен да проповядва Божието слово. Въпреки че Църквата почита всеки от тях поотделно през годината, на 30 юни те се събират в един общ събор, за да се подчертае тяхното равно достойнство и ключовата им роля в разпространението на християнството. Празникът има дълга история, като сведения за отбелязването му се срещат още от IV век, когато император Константин Велики издига храм в Константинопол в чест на дванадесетте апостоли.
Списъкът на дванадесетте апостоли включва Симон Петър, Андрей Първозвани, Яков Заведеев, Йоан Богослов, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Юда Яковов, Симон Зилот и Матий. Към тях често се причислява и свети апостол Павел. Макар той да не е бил сред първоначалните дванадесет, неговото дело след обръщането му към вярата го превръща в един от най-великите проповедници. Народната традиция е съхранила името Павловден именно заради него, като денят се превръща в символ на предпазване от огън, пожари и нещастия.
В народния календар Павловден има подчертано защитен характер. Основният фокус пада върху огъня и неговата разрушителна сила. Поради тази причина старите хора са спазвали строги забрани: на този ден не се работи, не се жъне и не се пали огън, включително за готвене. Смисълът е ясен – в разгара на лятото стопаните трябва да опазят житото и дома си от пожар. Жътвата е критичен момент, в който една искра или суша могат да унищожат труда на цяла година.
Съществуват и регионални вярвания, като тези в Източна Тракия, където не се меси хляб, за да не се „опавлюва“ брашното и да не се развали през зимата. На някои места съществува поверие, че не бива да се извършва хигиена, за да не се разболее човек от треска. В църковен план обаче денят остава време за молитва и почит към хората, които са поели мисията да разнесат Христовото учение по целия свят.
Източник: standartnews.com
