Китайските инвестиции в България преминават през тиха, но съществена структурна промяна. Ако в миналото фокусът на Пекин беше насочен основно към мащабни публични инфраструктурни проекти в Югоизточна Европа, като магистрали и мостове в съседните държави, днес центърът на тежестта се измества категорично към частния сектор, производството на високотехнологични компоненти и зелената енергия на наша територия. Търговският стокообмен между двете държави вече надхвърля 3,5 милиарда евро на годишна база. Въпреки това, преките китайски капитали у нас остават под 1% от общия дял на чуждестранните инвестиции, което според анализаторите е категоричен сигнал за огромен нереализиран потенциал и предстояща мащабна експанзия.
Най-агресивната и видима прогноза за китайско присъствие е в автомобилната индустрия, където се прилага стратегията на „блицкрига“. Вместо да внасят готови превозни средства, китайските гиганти предпочитат да изнасят своите производствени мощности в Източна Европа. По този начин работната ръка остава конкурентна, а продукцията придобива безценния статут на „произведена в ЕС“, което позволява избягването на тежките мита. Водещият производител Shanghai Unison Aluminium Products вече стартира работата на първия си завод за компоненти за електромобили край Пловдив. Прогнозите сочат разширяване на дейността към производство на батерии чрез дъщерното дружество ZS Europe. Очаква се броят на китайските автомобилни марки, представени на българския пазар, да нарасне от 3 на 7 компании. Брандове като Chery, Dongfeng, Geely и Leapmotor вече активно разширяват дилърските си мрежи, а премиум марката NIO финализира своето мащабно навлизане в страната. Съществува и сериозен интерес към изграждането на нов завод за сглобяване в региона на Бургас.
Следващото ключово направление за китайските капитали е енергетиката и внедряването на технологии с изкуствен интелект. Българско-китайските бизнес форуми очертават засилен интерес към изграждането на фотоволтаични централи, системи за съхранение на енергия и биомаса. Паралелно с това, компании от Далечния изток проучват възможности за партньорство с българския бизнес в сферата на „интелигентните градове“. Прогнозите включват внедряване на китайски софтуерни решения за интелигентни транспортни системи, анализ на големи данни, интернет на нещата и технологии за енергийна ефективност в градската среда.
Българското правителство демонстрира ясна политическа воля за привличане на тези капитали. Министерството на икономиката обяви, че страната ни е напълно „отворена за бизнес“ и подготвя изцяло нов Закон за публично-частните партньорства. Целта на тези законодателни промени е да се осигури дългосрочна сигурност на чуждестранните инвеститори при големи стратегически проекти и концесии в транспорта и логистиката. Подготвя се и създаването на специално координационно звено към Министерския съвет, което да намали бюрократичните пречки и да обслужва приоритетно азиатските инвеститори.
Въпреки икономическите ползи, независими експерти и евроатлантически партньори предупреждават за скрити опасности. България, като член на ЕС и НАТО, е съветвана да подхожда с повишено внимание към китайските капитали в критичната инфраструктура и дигиталния сектор. Китайски доставчици в момента имат сериозно присъствие в изграждането на 5G мрежите у нас. Анализатори напомнят, че прекомерната технологична зависимост крие рискове от изтичане на чувствителна информация. Поради това прогнозите са, че България ще бъде принудена да въведе строг механизъм за скрининг на инвестициите, за да филтрира капиталите, които биха могли да застрашат националната сигурност.
Източник: standartnews.com
