Този покъртителен разказ на руски хирург, на който попаднахме , няма да остави никого безразличен:
“Преди около 15 години, през нощта, при мен влезе сестра от спешното отделение.
– Пациент в тежко състояние във втората операционна!
Аз забързах натам, екипът вече се беше събрал, а на масата лежеше момиченце, около шестгодишно. Докато се обличах и миех, научих подробностите. При автомобилна катастрофа пострадало четиричленно семейство. Баща, майка и две деца: близнаци, момче и момиче. Момичето пострадало най-много: ударът попаднал в областта на дясната задна врата, където седяло детето. Майката, бащата и брат й почти не пострадали – само драскотини и хематоми. Била им оказана първа помощ на място.
Момичето имаше фрактури, зачервявания наранявания, разкъсни рани и голяма кръвозагуба.
След няколко минути дойде кръвния тест и заедно с него новината, че кръвната група е трета положителна, каквато нямаме в момента. Въпросът бе критичен – момичето бе в тежко състояние, въпрос на броени минути. Спешно направихме кръвен тест на родителите. Бащата – втора, майката – четвърта група. Спомнихме си за братчето-близнак. Той, разбира се, бе трета група.
Те седяха на пейка в чакалнята. Майката – цялата в сълзи, бащата – бледен, момчето – с отчаяние в очите. Дрехите му бяха изцапани с кръвта на сестра му. Приближих се до него, приклекнах, така че очите ни бяха на същото ниво.
– Сестра ти много страда – казах аз.
– Да, знам – изхлипа момчето и потърка очички с юмруци. – Когато катастрофирахме, тя се удари силно. Държах я в скута си, тя плачеше, после спря и заспа.
– Искаш ли да я спасиш? Тогава трябва да вземем от кръвта ти за нея.
Той спря да плаче, огледа се, мислеше, въздъхна тежко и кимна. Посочих сестрата.
– Това е леля Света. Тя ще те отведе до стаята за лечение и ще ти вземе кръв. Леля Света е много добра, няма да боли изобщо.
– Добре – момчето пое дълбоко дъх и протегна ръка към майка си. – Обичам те, мамо! Ти си най-добрата! – После към бащата – И теб те обичам, тате. Благодаря за мотора.
Света го заведе в стаята за лечение, а аз влязох в операционната. След операцията, когато момичето вече беше прехвърлено в интензивно отделение, се върнах в чакалнята. Забелязах, че нашият малък герой лежеше на дивана в стаята за лечение, завит с одеяло. Света го бе оставила да си почине, след като му взе кръв. Приближих се до него.
– Къде е Катя? – попита момчето.
– Тя спи. Ще се оправи. Ти я спаси.
– А аз кога ще умра?
– Ами… не съвсем скоро, когато станеш много стар.
Отначало не схванах последния му въпрос, но после ми хрумна: момчето си мислеше, че ще умре, след като му бяхме взели кръвта. Затова се сбогуваше с родителите си. Той беше сто процента сигурен, че ще умре. И бе готов да пожертва живота си за сестра си. Разбирате ли какъв подвиг бе извършил? Най-истинския. Изминаха много години и все още се просълзявам всеки път, когато си спомням тази история …”
No Responses