Една от най-ужасяващите зими в европейската история превърнала Франция в ледена пустош и довела до катастрофа, отнела стотици хиляди човешки животи. През януари 1709 г. температурите в някои райони паднали до минус 25 градуса, реките замръзнали, а студът проникнал дори в разкошния Версайски дворец на Луи XIV. Според свидетелства от епохата виното замръзвало в бутилките, хора умирали по улиците, а гладът предизвикал вълна от бунтове. Историците изчисляват, че последиците от бедствието довели до около 600 000 допълнителни смъртни случая във Франция през 1709 и 1710 г.
Историята на катастрофалната зима припомня унгарското издание „Хаму еш Дьемант“, което описва как природата поставила на изпитание дори най-могъщия монарх в Европа. На 6 януари 1709 г. Франция била връхлетяна от внезапно и изключително силно застудяване. Температурите се сринали само за часове, а последвалите студени вълни останали в историята под името Великата зима. Версай, символът на кралското великолепие, се оказал неподготвен за подобно бедствие. Огромните зали, високите тавани и многобройните прозорци, създадени да впечатляват посетителите, превърнали отоплението на двореца в почти невъзможна задача.
В писма от онова време херцогинята на Орлеан, снаха на Луи XIV, описала нечовешките условия. Тя разказвала как седяла до горяща камина, обвита в кожи, със затворени врати и прегради срещу течението, но въпреки това продължавала да трепери. Студът бил толкова силен, че едва успявала да държи перото си, а виното замръзвало в бутилките. Самият крал първоначално се опитал да запази обичайния си дневен режим. На 7 януари излязъл на традиционната си следобедна разходка в дворцовата градина, но само след няколко минути бил принуден да се върне. През следващите две седмици почти не напускал личните си покои.
Извън Версай положението било несравнимо по-тежко. Хора замръзвали в домовете си, по пътищата и на полето, а добитъкът загивал дори в затворените обори. Според разкази на очевидци студът предизвиквал толкова силно замръзване на соковете в дърветата, че стволовете им се разцепвали с оглушителен трясък. Звукът наподобявал пушечни изстрели. Замръзнала Сена практически прекъснала важна част от снабдяването на Париж. Шлеповете, които доставяли зърно и други стоки, не можели да се движат. Ледът обхванал реки, канали и пристанища, като свидетелства описват замръзване дори в района на средиземноморския Марсилия.
След ледения ужас дошъл смъртоносният глад. Най-тежките последствия от бедствието се проявили през пролетта. Когато земята започнала да се размразява, стопаните установили, че голяма част от засятата през есента пшеница е унищожена. Масово загинали овощни дървета, маслинови насаждения и лозя. Зърнената криза бързо прераснала в продоволствена катастрофа. Хлябът, основна храна за огромна част от населението, поскъпнал рязко и станал недостъпен за много семейства. Гладът се разпространил в градовете и селата, докато изтощените хора ставали все по-уязвими към болести.
Бедствието връхлетяло Франция в изключително тежък политически момент. Страната вече участвала във Войната за испанското наследство, започнала през 1701 г., а продължителните военни действия изтощили държавната хазна и армията. Недостигът на храна предизвикал масови протести. Между февруари и юни 1709 г. във френските провинции избухнали около 155 бунта и размирици. Гладни хора нападали зърнени складове, обвинявали търговците, че укриват хранителни запаси, и се опитвали да спират доставките. Вълната от недоволство достигнала и до кралския двор, а авторитетът на монарха бил подложен на необичайно силно изпитание.
Източник: standartnews.com
