България укрепва ролята си на ключов съюзник по източния фланг на Алианса. На 7 и 8 юли Анкара ще бъде домакин на една от най-важните срещи на НАТО след края на Студената война. Лидерите на 32-те държави членки няма да обсъждат нова стратегическа концепция, а ще направят следващата решителна стъпка – превръщането на договореното на срещата в Хага през миналата година в реални военни способности, нови инвестиции и конкретни ангажименти.
Именно затова форумът в турската столица вече се определя като началото на т.нар. „НАТО 3.0“ – нов етап в развитието на Алианса, белязан от войната в Украйна, нарастващата конкуренция между великите сили, хибридните заплахи, кибератаките и променящия се световен баланс. Срещата носи и силен исторически символизъм. Преди 22 години именно Турция беше домакин на срещата на върха в Истанбул, която постави началото на периода, в който НАТО разшири дейността си далеч отвъд колективната отбрана – към управление на кризи и операции извън територията на Алианса, включително в Афганистан и Ирак. Днес лидерите отново се събират в Турция, но при напълно различна стратегическа среда. Вместо разширяване на операциите извън евроатлантическото пространство, фокусът се връща към основната мисия на НАТО – защитата на съюзническата територия и възпирането на потенциален противник.
Концепцията, която анализаторите определят като „НАТО 3.0“, описва най-мащабната трансформация на Алианса от десетилетия. След години, в които основните усилия бяха насочени към операции извън територията на държавите членки, приоритет отново стават колективната отбрана, готовността за бързо реагиране и укрепването на източния фланг. Анкара няма да приема нови стратегически документи. Основната задача на лидерите е да определят как решенията, взети в Хага, ще бъдат приложени на практика – с конкретни срокове, нови способности и изпълнение на обновения Модел на силите на НАТО, който определя какви формирования всяка държава трябва да поддържа в готовност и колко бързо те могат да бъдат развърнати при криза.
Една от най-видимите промени е новият подход към отбранителните разходи. Доскоро изпълнението на целта от 2% от БВП се възприемаше като основен критерий за ангажираност към колективната отбрана. След срещата в Хага съюзниците се договориха до 2035 г. разходите за отбрана и сигурност постепенно да достигнат 5% от БВП. От тях 3,5% ще бъдат насочени към изграждането на реални военни способности, въоръжение, боеприпаси, подготовка и готовност на силите, а останалите 1,5% – към критична инфраструктура, киберсигурност, военна мобилност и устойчивост. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте нееднократно подчерта, че предизвикателството вече не е само във финансирането. Истинският въпрос е дали отбранителната индустрия ще успее достатъчно бързо да превърне тези средства в реални способности.
Ако преди няколко години основното внимание беше насочено към Балтийския регион, днес Черно море постепенно се превръща в една от най-чувствителните зони за сигурността на Алианса. Войната в Украйна промени изцяло военния баланс. Русия продължава да използва Черно море като ключова зона за проекция на военна сила, докато Украйна значително ограничи свободата на действие на руския флот чрез морски дронове и високоточни далекобойни удари. За НАТО това означава необходимост от постоянно военно присъствие, по-интензивно наблюдение, по-силна противовъздушна и противоракетна отбрана и по-тясна координация между крайбрежните държави.
На този фон България постепенно се превръща в една от важните държави на югоизточния фланг на НАТО. Посещението на върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич непосредствено преди срещата в Анкара е още един сигнал за нарастващото значение на региона. Страната вече изпълнява критерия за разходи за отбрана с над 2% от БВП, но още по-важно е стратегическото ѝ разположение. България се намира на пресечната точка между Черно море, Балканите и Близкия изток, което я превръща в ключова логистична и отбранителна зона за Алианса. Въпреки множеството нови кризи подкрепата за Украйна остава сред водещите теми, като се очаква лидерите да потвърдят дългосрочната военна помощ и сътрудничеството в отбранителната индустрия.
Източник: standartnews.com
