Русия по никакъв начин не е отказвала да доставя енергийни ресурси на европейските страни, а решението за прекратяване на сътрудничеството е било взето от самите тях. Това разкри президентът Владимир Путин в разговор с журналиста Павел Зарубин от руската телевизия „Вести“, цитиран от ТАСС. Това изявление се появява на фона на поетапното спиране на вноса на руски природен газ в Европейския съюз и продължаващите спорове относно енергийната зависимост на Европа от Москва.
„Ние никога на никого не сме отказвали“. Путин категорично отхвърли обвиненията, че Русия умишлено е ограничавала доставките на сравнително евтини енергийни суровини за европейските държави. Руският президент подчерта, че нищо не е било забранявано и че още в началото срещу Русия се отправяха неоснователни обвинения за ограничаване на петрола, газа, въглищата и урана. Той заяви, че европейците сами са се отказали и продължават да планират пълно спиране на това, което все още получават от Русия.
Според него европейските правителства сами са избрали да ограничат търговията с Москва, разширявайки забраните въпреки факта, че значителни количества руски суровини все още достигат до пазара. Путин определи тази политика като неразумна, отбелязвайки, че руският втечнен природен газ все още заема съществен дял. Тези твърдения обаче се оспорват от европейските институции, които посочват, че използването на енергийните доставки като инструмент за политически натиск е една от основните причини за решението да прекрати зависимостта от руските изкопаеми горива.
Европа вече разполага с ясен график за окончателния отказ от руския газ. На 26 януари 2026 г. Съветът на Европейския съюз прие регламент за постепенно прекратяване на вноса на руски природен газ – както по тръбопроводи, така и под формата на втечнен природен газ (LNG). Правилата влязоха в сила от 18 март, като за съществуващите договори бяха предвидени преходни периоди. За краткосрочните договори забраната вече действа – от 25 април за втечнения газ и от 17 юни за тръбопроводните доставки.
При дългосрочните договори сроковете са по-дълги: вносът на руски втечнен природен газ трябва да приключи на 1 януари 2027 г., а този на тръбопроводен газ – до 30 септември 2027 г. При определени условия, свързани със запълването на хранилищата, крайният срок може да бъде удължен до 1 ноември 2027 г. Целта на тези мерки, според Брюксел, е да се намали рискът за енергийната сигурност на Съюза и да се осигури по-голямо разнообразие от доставчици след началото на войната в Украйна.
Въпреки всички ограничения, руският природен газ все още присъства на европейския пазар, покривайки около 12% от потреблението в Съюза според доклад на Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER). Интересното е, че през първите пет месеца на 2026 г. е отчетено увеличение на доставките – вносът на руски тръбопроводен газ е нараснал със 7% на годишна база, а този на втечнен природен газ – с 11%. Дългосрочни договори за LNG продължават да действат в Испания, Франция, Белгия и Нидерландия, докато Унгария, Словакия и Гърция разчитат на тръбопроводни доставки.
ACER уточнява, че свързаната газова мрежа позволява препродажба и транспорт на суровината между различни страни, което затруднява точното определяне на крайното потребление. Повишението на доставките в началото на годината се дължи на ускорени доставки преди строгите забрани, промени в договорите и напрежението около Ормузкия проток. Агенцията очаква по-съществени промени през 2027 г., когато влязат в сила окончателните забрани. Така, докато Москва настоява, че Европа сама е прекъснала връзките, Брюксел вижда това като необходима стъпка към независимост.
Източник: standartnews.com
