Лекарствата, които приемаме, за да се почувстваме по-добре, могат да оставят следа в организма много по-дълго, отколкото се смяташе досега. Нови данни от изследователи от Университета в Тарту показват, че някои медикаменти са свързани с промени в състава на чревния микробиом, които могат да се откриват дори години след прекратяване на приема.
Чревният микробиом представлява огромна общност от бактерии и други микроорганизми, които живеят в храносмилателната система. Те участват в храносмилането, метаболизма и взаимодействат с имунната система. Изследователите от Естония работят с данни от над 2500 участници в специална микробиомна кохорта към Естонската биобанка, която позволява пробите да бъдат свързвани с медицинска история и информация за употребата на лекарства.
Не само антибиотиците влияят на чревните бактерии. Най-добре познат е ефектът на антибиотиците. Тези лекарства могат да променят състава на чревните бактерии, тъй като освен болестотворните микроорганизми засягат и част от останалата бактериална общност. Но според анализите подобни по-продължителни асоциации се наблюдават и при други групи медикаменти. Сред тях са: някои антидепресанти; определени бета-блокери; лекарства за потискане на стомашната киселина, включително инхибитори на протонната помпа; някои психотропни медикаменти, сред които бензодиазепини.
Данните на екипа от Тарту показват, че при някои лекарства подобни микробиомни „подписи“ могат да се откриват години след употребата. В научен обзор на работата им например се посочват ефекти при някои бензодиазепини, като алпразолам и диазепам, регистрирани до четири години след приема.
Снимка: Shutterstock
Миналата употреба на лекарства може да е също толкова важна. Точно това е една от най-интересните части на изследването. В много проучвания на чревния микробиом учените проверяват какви лекарства човек приема в момента. Естонският екип обаче установява, че е важно да се отчита и историята на медикаментозното лечение. Тоест дори когато дадено лекарство вече не се приема, предишната му употреба може да бъде свързана с част от различията в микробиома между отделните хора. Това е особено важно, когато учените се опитват да свържат определени бактериални профили с конкретно заболяване. Ако миналата употреба на лекарства не бъде отчетена, част от наблюдаваните различия могат погрешно да бъдат приписани само на заболяването.
Някои антибиотици оставят по-дълга следа. Изследователите отбелязват, че различните лекарства от една и съща група не задължително въздействат по еднакъв начин. Например при антибиотиците някои макролиди и флуорохинолони са свързани с по-изразени и по-дълготрайни промени, които могат да бъдат открити години по-късно. Това означава, че не е достатъчно просто да кажем „антибиотиците променят микробиома“. Значение могат да имат конкретният препарат, продължителността на лечението, честотата на употреба и индивидуалните особености на пациента.
Интересни резултати и при бензодиазепините. Особено внимание привличат бензодиазепините – лекарства, които могат да бъдат използвани при тревожност, безсъние и други състояния. В анализите на естонския екип някои препарати от тази група са сред медикаментите, при които се наблюдават продължителни асоциации с микробиома. Това обаче не означава, че те непременно „увреждат“ червата или че промяната задължително води до заболяване. Установена е връзка между употребата на лекарствата и различия в състава на микробиома. От подобна асоциация сама по себе си не може да се заключи, че лекарството е причинило трайна вреда.
Какво означава това за бъдещите изследвания? Учените смятат, че резултатите могат да променят начина, по който се проучва връзката между микробиома и човешкото здраве. Ако изследовател анализира чревните бактерии на даден човек, може да се окаже недостатъчно да знае само какво лекарство той приема в момента. Може да е необходимо да се знае и какви медикаменти е използвал преди една, две или дори повече години. Точно дългосрочните ефекти на лекарствата са сред основните направления на микробиомната група към Университета в Тарту.
Снимка: profimedia
Трябва ли да спираме лекарства заради микробиома? Не. Това е особено важно уточнение. Резултатите не са основание пациент да прекратява предписано лечение, да намалява дозата или да заменя медикамент самостоятелно. При много заболявания ползата от правилно назначената терапия е добре установена, докато клиничното значение на част от наблюдаваните промени в микробиома все още се изяснява. С други думи, учените виждат промени в бактериалния състав, но това не означава автоматично, че всяка такава промяна е вредна или че трябва да бъде „коригирана“ с пробиотици. Ако даден медикамент е назначен от лекар, решенията за промяна или прекратяване на терапията трябва да бъдат взети с него.
Източник: zajenata.bg
