Новите дългосрочни прогнози от глобалните метеорологични модели изпращат интересни сигнали за втората половина на зимата. Последните изчисления отново насочват вниманието към възможността за много по-динамичен и студен завършек на сезона, особено през месеците февруари и март, според данни от Метео Балканс.
На метеорологичните карти постепенно се очертават условия, които могат да създадат предпоставки за сериозни зимни обстановки. Те могат да бъдат свързани както с краткотрайни нахлувания на студен въздух, така и с по-продължителни периоди на отрицателна температурна аномалия, ако областите на високо атмосферно налягане в северните ширини се установят по-трайно.
Един от ключовите сигнали в последните модели е свързан с появата на блокиращи антициклони във високите географски ширини. На картите тези зони на високо налягане обикновено са маркирани с червен цвят. Ако този блокиращ процес се засили и се задържи достатъчно дълго, той може да промени обичайното движение на атмосферните системи, позволявайки на студен арктически въздух да се спуска към по-ниски географски ширини.
Важно е обаче да се подчертае, че на този етап все още не може да се говори за сигурна студена или снежна зима. Дългосрочните модели дават само вероятностни сигнали, а не конкретна прогноза за времето в определен ден. Друг интересен фактор е позицията на атмосферните депресии, като част от моделите показват тенденция ниското налягане през късната есен и началото на зимата да се разполага по-на юг.
Това разположение на циклоните може да позволи на по-студен въздух да достига до Балканите. Допълнителен фактор е и по-южното разположение на струйното течение. Ако полярният джет се измести достатъчно на юг, Балканският полуостров и части от Южна Европа могат периодично да попадат в зона, в която взаимодействието между студени въздушни маси и средиземноморски циклони да създава условия за зимни валежи.
Въпреки тези сигнали, съществуват и фактори, които могат да променят сценария, като например състоянието на океаните. Температурите на морската повърхност влияят на атмосферната циркулация, тъй като топлите води променят разпределението на топлина и влага. За сериозна зимна обстановка е необходимо да се съчетаят подходяща циркулация, достатъчно студена въздушна маса и правилна траектория на циклоните.
Интересна е и връзката с явлението El Niño, което исторически може да бъде свързано с различни типове атмосферна циркулация в края на зимата. Въпреки това, това не означава автоматично студена зима в България, тъй като времето се определя от множество фактори като Северноатлантическата циркулация, полярния вихър и позицията на антициклоните.
Най-значимият извод е, че зимният сезон може да бъде „натоварен“ към края си, като по-силното студено се концентрира през втората половина. Когато различни глобални модели показват сходен сигнал, увереността в тази тенденция се увеличава. Ако тези процеси се запазят, през февруари и март може да има по-висока вероятност за периоди със зимен характер и валежи от сняг в България.
Източник: standartnews.com
