Инфлацията в България показва признаци на забавяне според официалните данни, но тежестта върху семейните бюджети остава огромна. През месец юни е регистрирана месечна дефлация от 0,9%, а годишната инфлация е спаднала до 5,4%, съобщи пред медиите заместник-председателят на Националния статистически институт д-р Свилен Колев. Въпреки тези цифри, се наблюдава рязък скок при редица услуги, вариращ между 20% и 30%. Още през юли се очаква ново ускоряване на цените поради енергийните източници, горивата и административно регулираните тарифи.
През първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата е нараснала с близо 13% спрямо същия период на предходната година. Според експертите от НСИ, този ръст е достатъчен, за да компенсира натрупаната инфлация за последните три години, която е в подобен размер. Все пак, средните показатели не отразяват реалността за всички домакинства. Усещането за обедняване зависи пряко от доходите и структурата на потреблението. Хората, които харчат по-голяма част от средствата си за храна, ремонти, транспорт или услуги за лична грижа, усещат много по-силен ценови натиск.
Най-драстично поскъпване през последните две години и половина е отбелязано при ресторантите, хотелите и услугите за настаняване, където увеличението достига до 30%. Колев пояснява, че това се дължи на засиленото търсене, повечето пътувания и по-уверената позиция на бизнеса, който лесно прехвърля повишените си разходи върху крайните потребители. Подобна е ситуацията и при фризьорските услуги, ремонтите, поддръжката на автомобили и жилища, както и при шофьорските курсове, където ръстът също доближава 20% заради по-високите разходи за труд и материали.
Въпреки че през юни се наблюдава временно поевтиняване на храните и безалкохолните напитки средно с около 2%, това се дължи основно на сезонния фактор при плодовете и зеленчуците. Цените на доматите, краставиците и тиквичките са паднали с 25-30%, но този спад не означава трайна промяна в тенденцията. Още през юли се очаква нов ценови шок заради промените в цените на електроенергията, топлоподаването и горивата. Конфликтът в Близкия изток допълнително застрашава петролните пазари, което може да оскъпи транспорта и логистиката на стоките.
Бюджетните разходи и увеличението на заплатите също могат да подхранят инфлацията, ако предлагането не успее да догони търсенето. В същото време, допълнителен натиск се очаква от повишението на винетките от 1 август и вдигането на акцизите върху тютюневите изделия. Всички тези фактори показват, че ценовият натиск ще остане повишен в следващите месеци, а инвестициите в технологии остават единственият начин за компаниите да ограничат нуждата от постоянно повишаване на крайните цени.
Източник: standartnews.com
