Цената на горивата в България е изправена пред риск устойчиво да достигне нива от около 2 евро за литър, ако настоящата криза с петролните доставки се задълбочи. Тази прогноза направи бившият енергиен министър Александър Николов.
Като основни фактори за предстоящото поскъпване той посочи критично ниските нива на стратегическите резерви от петрол в САЩ, както и реалната опасност от прекъсване на жизненоважни транспортни коридори през Червено море. Според него, евентуално затваряне на пролива Баб ел Мандеб ще доведе до сериозни затруднения във веригите за доставки, което неизменно ще оскъпи бензина, дизела и керосина.
Николов отправи предупреждение, че при пълна блокада на маршрутите в Персийския залив, която би парализирала износа от Саудитска Арабия, Европа може да се окаже принудена отново да се обърне към руски доставки. Той подчерта, че когато предлагането липсва, купувачите ще приемат всеки наличен продукт. По думите му, напрежението в този регион носи финансови ползи за Русия и в известна степен за САЩ, докато Европа понася загуби заради своята енергийна политика.
Бившият министър коментира и състоянието на АЕЦ Козлодуй, определяйки ситуацията там като притеснителна. Той отбеляза, че след солидната печалба от 750 млн. евро през 2022 г., производството на електроенергия е започнало да спада. Същевременно разходите за дейността, броят на персонала и средствата за ремонти растат, като само за 2025 г. оперативните разходи са скочили с близо 20%.
В ефира на предаването 120 минути по bTV, Николов заяви: Трябва поне да се запази обемът на електроенергийното производство, а той пада. Това означава едно от две неща – или изключително нисък експертен потенциал, или ужасяваща корупция.
Той определи като успех временното замразяване на контракта между Булгаргаз и турската компания Боташ, постигнато по-рано този месец при разговори между президентите на двете държави. Според него, предвид войната в Украйна, напрежението в Персийския залив и позициите на европейските институции, стъпките на енергийния министър и премиера са правилни.
Николов, който бе сред основните критици на първоначалното споразумение, заяви, че сделката е била неизползваема и е криела финансови рискове за България. Въпреки това, той призна, че Турция остава стратегически партньор поради големия си капацитет за регазификация на втечнен газ.
Относно бъдещите енергийни проекти, Николов посочи, че страната ни се нуждае от нови мощности, но решенията не бива да се ограничават само до АЕЦ Белене или конкретна ядрена технология. Той е на мнение, че трябва да се анализират всички алтернативи, включително нови блокове в Козлодуй, развитие на ВЕИ и най-вече използването на водноелектрически централи.
Източник: plovdiv24.bg
