Диабетната полиневропатия (ДПН) е едно от най-честите и устойчиви усложнения при диабета, което представлява увреждане на периферните нерви.
Първоначално се засягат нервите в стъпалата и долната част на краката, но впоследствие могат да бъдат засегнати и ръцете. Това увреждане се дължи на дългосрочно повишената кръвна захар, която с времето води до нарушения в кръвообращението на съдовете, захранващи нервите, оксидативен стрес, възпаления и постепенно разграждане на нервните влакна.
Статистиките сочат, че около половината от хората с диабет развиват някаква форма на невропатия през живота си, а при 10-20% симптомите са налице още в момента на диагностициране на диабета.
Как се проявява ДПН и кои са най-честите симптоми? Обикновено тя се развива постепенно. Най-честите оплаквания включват изтръпване, загуба на чувствителност, усещане за мравучкане, парене, чувствителност към допир и болка, която се появява най-вече в краката, особено през нощта.
В по-напреднали стадии могат да се проявят мускулна слабост, нестабилност при ходене и вегетативни симптоми като проблеми с храносмилането, уринирането, изпотяването и регулирането на кръвното налягане.
Как протича прегледът при невролог? Процедурата е безболезнена и кратка, но е от решаващо значение за ранното откриване на заболяването. Неврологът проверява чувствителността към допир, температура, вибрация и налягане, като първите промени почти винаги се забелязват в краката.
Също така се проверяват рефлексите, които в краката могат да бъдат отслабени или напълно липсващи, както и автономните функции на органи като червата, пикочно-половата система, сърдечния ритъм и изпотяването.
Мускулната сила се оценява също, като слабостта е важен признак за напреднала невропатия. В някои случаи се препоръчва електромионеврография (ЕМНГ) за пълна оценка и изключване на други причини като алкохол, дефицит на витамин В12, автоимунни заболявания, инфекции, токсини или хипотиреоидизъм.
Кой е в рискова група за развитие на ДПН? Най-важните фактори включват дългогодишен диабет с лоша гликемична регулация, напреднала възраст, високо кръвно налягане, затлъстяване, повишени нива на мазнини в кръвта, пушене, алкохол и периферно съдово заболяване. Колкото повече от тези фактори са налице, толкова по-голям е рискът.
Нелекуваната или късно открита ДПН може да доведе до сериозни усложнения като язви на стъпалата, инфекции и остеомиелит, повишен риск от ампутация, храносмилателни проблеми, дехидратация, чести падания поради липса на чувствителност, автономна невропатия на сърцето и хронична невропатична болка, която влошава качеството на живот.
Лечението на диабетната полиневропатия се основава на два основни стълба. Първо, контрол на рисковите фактори и самогрижа. Това включва внимателно регулиране на кръвната захар, здравословна и балансирана диета (средиземноморски модел, омега-3 мастни киселини, витамин D, алфа-липоева киселина), редовна физическа активност, поддържане на нормално тегло, спиране на тютюнопушенето и алкохола, както и ежедневна хигиена на краката за предотвратяване на рани.
Втората част е терапията на невропатичната болка. Като първа линия се използват трициклични антидепресанти (амитриптилин, нортриптилин), SNRI антидепресанти (дулоксетин, венлафаксин) и антиконвулсанти (прегабалин, габапентин).
Като втора линия се прилагат локални препарати (пластири с капсаицин или лидокаин), трамадол и оксикодон (само краткосрочно при силна болка) или комбинации от няколко лекарства.
Защо ранният скрининг е толкова важен? Препоръчва се хората с диабет тип 2 да се прегледат от невролог още при поставяне на диагнозата, а тези с тип 1 – в рамките на първите пет години. Ранното откриване предотвратява тежки усложнения, подобрява мобилността и дългосрочното качество на живот.
Източник: zajenata.bg
