Каро никога не би разбрала, че в организма ѝ се случва нещо нередно, ако не беше отишла на рутинен преглед. Резултатите от ПАП теста показали наличие на изменени клетки по маточната шийка и поставили началото на дълъг и изпълнен с изпитания здравословен път.
По това време тя била едва на 33 години. Лекарят ѝ предположил, че може да страда от ендометриоза, и я насочил към гинеколог. Самата Каро била убедена, че диагнозата няма да бъде потвърдена. В семейството ѝ нямало случаи на заболяването, при което тъкан, подобна на маточната лигавица, се развива извън матката. Освен това през по-голямата част от 20-те си години жената приемала противозачатъчни таблетки, които значително облекчавали силните менструални болки и обилното кървене. Затова, когато специалистът потвърдил, че има ендометриоза, Каро останала напълно шокирана.
Ендометриозните огнища били премахнати хирургично и младата жена повярвала, че животът ѝ скоро ще се върне към нормалния си ритъм. Оказало се обаче, че това е само началото на продължителна борба с болката, безплодието и нови здравословни усложнения. В продължение на 18 месеца Каро и съпругът ѝ правели опити да станат родители. Въпреки че ендометриозата била отстранена, здравната система не покривала лечение при така наречения „необясним стерилитет“. В крайна сметка се случило това, което двамата толкова дълго чакали – Каро забременяла. Първата година след раждането на детето преминала прекрасно. По-късно семейството решило да опита за второ бебе, но тогава здравословните проблеми отново излезли на преден план.
Първата стъпка била премахването на вътрематочната спирала. По време на прегледа обаче станало ясно, че има усложнение. „Беше се впила в стената на матката ми. Наложи се да ме оперират, за да я отстранят“, разказва Каро. След интервенцията двойката отново можела да прави опити за дете. Тогава обаче се завърнал проблемът, който контрацепцията години наред държала под контрол – непоносимите менструални болки. „Беше тъпа, спазматична болка, която напълно ме обездвижваше. Не можех да избягам от нея. Разпространяваше се надолу по краката ми, чак до стъпалата“, спомня си тя.
Болката я връхлитала по време на работа и дори докато се грижела за детето си. „Спомням си една виртуална среща от дома с директори и различни екипи. Не включих камерата и просто плачех, защото ме болеше толкова силно, че не можех да мисля нормално.“ Жената сравнява усещането с контракциите при раждане. „Имате чувството, че се опитвате да избягате от болката. Мислите си, че ако вървите достатъчно бързо, може би ще успеете да я оставите зад себе си.“ В един момент Каро признала на съпруга си, че повече не може да преминава през това. „Не мога да го изживея отново. Ако ще са необходими още 18 месеца, за да имаме дете, няма начин.“
Двамата се отказали от идеята за второ бебе, а Каро отново избрала спирала с надеждата, че болката ще бъде овладяна. Няколко години по-късно обаче симптомите се появили отново – този път много по-тежки. Каро започнала да получава силни коремни спазми и кръвотечения, каквито никога преди не била преживявала. Била сигурна, че ендометриозата се е върнала. „Отивах на работа с два чифта специално менструално бельо и въпреки това прокървявах. Наложи се да ми преливат кръв, защото желязото ми беше изключително ниско“, разказва тя. Всекидневието ѝ вече зависело от болкоуспокояващи, които приемала на всеки четири часа.
Родителите ѝ открили известен специалист в Нова Зеландия, където Каро живее. След поредица от прегледи тя най-накрая получила отговор. Причината за симптомите ѝ не била ендометриоза. „Имах миоми в матката с размери шест на четири сантиметра“, разкрива Каро. Лекарят обяснил, че образуванията могат да бъдат отстранени хирургично, но жената трябвало да чака няколко месеца за операцията. През февруари тя се качила на самолет и заминала сама за операцията. В деня на интервенцията обаче се появила неочаквана пречка. „Имаше циклон. Искаха да отменят операцията, защото правителството беше обявило извънредно положение.“
След няколко часа отлагане лекарите все пак започнали процедурата. Когато Каро започнала да се събужда от упойката, първото, което видяла, били ярки светлини. Косата ѝ била мокра, а над нея медицински сестри разговаряли помежду си. „Сестрите не осъзнаваха, че се събуждам, и говореха за това как сърцето ми е спряло по време на операцията.“ Това били първите думи, които жената чула след интервенцията. Оказало се, че организмът ѝ е реагирал тежко на медикамент, използван при анестезията. Кръвното ѝ налягане рязко спаднало, а сърцето ѝ спряло да бие. Медицинският екип трябвало незабавно да прекрати операцията, да извади инструментите и да започне реанимация. „Всичко беше покрито със синини. И наистина имам предвид навсякъде“, спомня си Каро.
По-късно Каро разбрала защо косата ѝ била мокра. По време на реанимацията натискът върху гръдния кош предизвикал повръщане и част от съдържанието попаднало в косата ѝ. „Анестезиологът ми беше измила косата още по време на операцията. Помислих си, че това е невероятно нежен жест.“ Днес майката на едно дете иска да насърчи жените да обръщат внимание на сигналите на тялото си и да търсят обяснение за всяка промяна. Тя съветва да не се приема автоматично, че всеки нов симптом е свързан с ендометриоза. „Всеки симптом трябва да бъде проверен. Не свързвайте всичко с една диагноза. Трябва да се борите за себе си и да настоявате да получите отговори.“
Източник: zajenata.bg
