250 евро за обяд за четирима души във Варна срещу 150 евро за същия брой хора в центъра на Дъблин. С това сравнение земеделският министър Пламен Абровски обясни къде според него днес се усеща най-силно поскъпването в България. Той твърди, че при основните храни вече има успокояване и дори леко понижение през август, докато ценовият удар е много по-видим в ресторантите и услугите. В същото време министърът даде категорична заявка, че държавата няма да прави компромис с качеството и безопасността на храните, включително при вноса от трети страни.
Абровски разказа за два свои обяда, които според него добре показват разминаването между цените в магазините и тези в заведенията. Във Варна сметката за четирима души със супи и риба стигнала 250 евро. По-късно в центъра на Дъблин подобен обяд за четирима му струвал 150 евро. Именно затова министърът смята, че общественото усещане за силно поскъпване не идва единствено от хранителните магазини. По неговите думи ресторантьорският сектор е сред местата, където цените са тръгнали много по-рязко нагоре.
Министърът връща началото на ценовия натиск към 2024 г., когато според него разговорите за приемането на еврото са започнали да влияят върху поведението на пазара. „Цените започнаха неконтролируемо да се покачват началото на 2024 година, защото се заговори за приемане на еврото“, заяви той пред БНТ. Според него 2025 г. е започнала с още по-сериозен ценови натиск, а тогавашната власт е закъсняла с ограничаването на необоснованото увеличение. След идването на правителството на „Прогресивна България“ действието на забраната е било удължено с една година.
„Цените на храните като цени на храните не са се повишили. Дори за миналия месец, за август, имахме и леко понижаване“, заяви Абровски. Според него вече трябва да се прави по-ясна разлика между движението на цените на основните хранителни продукти и общото усещане за поскъпване, което включва ресторанти, услуги, транспорт и други разходи. Той защити и правителствената инициатива „Кошница с грижа“, която според данните на министерството продължава да привлича нови търговски вериги.
Кампанията предвижда участие за минимум шест месеца, поне 30 основни продукта и намаление от минимум 15%, което не трябва да бъде прехвърляно върху производителя. По думите на Абровски при някои стоки, включени в програмата, потреблението е скочило с до 65%. Анализите показват, че продуктите от „Кошница с грижа“ попадат основно в покупките на хора, които оставят между 5 и 10 евро в магазина – тоест именно сред потребителите, за които всяка малка разлика в цената има значение.
Министърът подчерта, че инициативата не е ограничена до големите национални вериги. Към нея се присъединяват и регионални търговци, а част от компаниите доброволно са поели ангажименти за по-дълъг период, повече продукти или по-сериозни отстъпки. Правителствената идея е намалението да бъде за сметка на търговците, а не да се изстискват производителите. Именно това е едно от условията, за които Министерството на земеделието настоява още от старта на инициативата.
Другата голяма тема в разговора бе контролът върху вносните земеделски продукти. Абровски посочи конкретно слънчогледа от Аржентина и заяви, че предишното служебно правителство е създало прецедент, като е допуснало вноса му. По неговите думи след встъпването си в длъжност той лично е проверил как работи системата при пристигането на кораби със слънчоглед от трети страни. Министърът призна, че първоначално е заварил „малък хаос“, но твърди, че вече има ясна процедура.
Още през май БАБХ въведе 24-часово вземане на проби при разтоварването на всеки кораб със слънчоглед от трети страни. Контролът включва проследяване на пратката, запечатване и лабораторни изследвания, включително за остатъци от пестициди. „В момента, в който дойде една малка семчица от Аржентина или откъдето и да е от трети страни, БАБХ е на място“, увери Абровски. Той заяви, че с качеството и безопасността на храната няма да се прави компромис.
Наред с цените и контрола върху храните, държавата подготвя и сериозна финансова помощ за земеделските производители. Правителството вече осигури 170 млн. евро за компенсиране на увеличените производствени разходи след кризата в Близкия изток и скока на цените на горивата и торовете. Очаква се подкрепата да достигне до близо 50 000 стопани. От общата сума 100 млн. евро са предвидени за компенсиране на разходите за горива, а 70 млн. евро – за торове.
Основното послание на земеделския министър е, че държавата трябва да бъде твърда при нарушенията, но да не създава излишен страх сред хората. Опасните продукти трябва да бъдат спирани и изтегляни, нарушителите – санкционирани, а информацията за риска – давана ясно. За него сметката от 250 евро във Варна срещу 150 евро в Дъблин е именно илюстрация на парадокса, че храната в магазина може да се успокоява, докато един обяд навън продължава да кара хората да усещат, че животът става все по-скъп.
Източник: standartnews.com
