Певецът откри паметник на родителите си в Москва и разказа за трудностите около пренасянето на праха им от България.
Филип Киркоров отправи силно политическо и историческо послание към България по време на откриването на семейния мемориал на родителите си в Москва. На 9 септември певецът откри паметник на Бедрос Киркоров и Виктория Киркорова на Троекуровското гробище. На церемонията той говори за семейството си, връзката си с България и Русия и трудностите, които според него са възникнали при пренасянето на праха на негови близки от София в Москва.
Пред журналисти Киркоров заявява, че според него отношенията между обикновените българи и руснаците са различни от политическите отношения между двете държави. „В България обичат руснаците, както и руснаците обичат българите. Това, което се случва по върховете в София, не е във властта на обикновените хора“, казва певецът и допълва, че се надява отношенията между България и Русия един ден да бъдат възстановени.
Изборът на 9 септември за откриването на мемориала не е случаен. За бащата на Киркоров – Бедрос, тази дата е имала особено значение заради събитията в България през 1944 г. Самият Филип свързва деня с паметта за поколението, участвало във Втората световна война, и с историческите отношения между България и Съветския съюз. Тук обаче трябва да се направи важно уточнение: оценката на събитията от 9 септември 1944 г. е предмет на сериозни исторически и политически спорове, а определянето на съветската армия като „освободителна“ е позиция на Киркоров, а не безспорен исторически факт.
Именно в края на изказването си певецът отправя най-силното си послание към България. Киркоров казва, че откриването на мемориала трябва да отправи към страната послание, свързано с неговото разбиране за ролята на съветската армия през 1944 г. Той заявява, че „руската армия е освободителна армия“. Думите му идват на фона на продължаващия спор в България за оценката на 9 септември, съветското военно присъствие и наследството от периода на социализма.
Една от основните теми в речта на Киркоров е била свързана със семейния мемориал. По думите му за създаването му е било необходимо да бъдат пренесени останките на негови близки от България в Русия, което според него се е оказало трудно заради настоящата политическа ситуация. Руски медии съобщават, че през 2026 г. Киркоров е пренесъл от София праха на майка си Виктория и на баба си Лидия Лихачева. По-късно в семейното захоронение е включен и прахът на дядо му по майчина линия. Певецът благодари публично на руското външно министерство, както и лично на Сергей Лавров и Мария Захарова за съдействието.
Паметникът е издигнат в 21-ви участък на Троекуровското гробище, където е погребан Бедрос Киркоров. Мемориалът е замислен като място, което събира историята на неговите родители и тяхната връзка с музиката. Бедрос Киркоров умира на 18 март 2025 г., а Виктория Киркорова почива през 1994 г. На церемонията Филип е придружен от двете си деца – Алла-Виктория и Мартин. Сред присъстващите са редица негови приятели и известни личности от руския шоубизнес.
Една от най-емоционалните части от речта на Киркоров е посветена не на политиката, а на неговите родители. Той говори за това как човек продължава да разговаря мислено с починалите си близки и как техните думи, жестове и навици остават в него. „Родителите ми оставиха много след себе си. Оставиха следа. Оставиха семейство. Оставиха своите правила. Оставиха любов“, казва певецът. Самата церемония започва с молебен, а мемориалът е открит в присъствието на децата му и негови близки.
Въпреки острите политически послания, които отправя сега, връзката на Киркоров с България е много по-стара. Той е роден във Варна и многократно е говорил за страната като за място, което заема специално място в живота му. Именно затова и пренасянето на праха на неговите близки от София в Москва се превръща в толкова важна част от личната му история. С откриването на семейния мемориал Киркоров не просто отдава почит на родителите си. Той използва момента и за да заяви публично своето виждане за историческата връзка между България и Русия – включително спорната му оценка за ролята на съветската армия през 1944 г.
Източник: zajenata.bg
