България се изстреля на челните позиции в Европейския съюз по брой издадени решения за временна закрила на граждани, бягащи от конфликта в Украйна. Официалните данни на европейската статистическа служба Евростат предизвикаха истински трусове, след като стана ясно, че страната ни регистрира третия най-висок тримесечен ръст в цялата Общност. Този феномен се случва на фона на коренно противоположна тенденция в Европа, където се наблюдава масов спад и отлив на заявления.
Статистиката за второто тримесечие отчита рязко раздвижване на българските служби, което веднага събуди горещи дебати в общественото пространство. Много анализатори побързаха да обявят новината като знак за нов засилен натиск по границите ни. Експертите по миграционна политика обаче внасят важно уточнение за реалната ситуация на терен. Този рекорден ръст не се дължи на внезапна вълна от новопристигащи автобуси и автомобили, а е резултат от мащабна кампания по пререгистрация. Става въпрос за подновяване на документите и статута на лица, които вече пребивават на територията на страната ни от месеци или години, но чиито срокове са изтекли през летния сезон.
Докато родните чиновници отчитат пикови стойности по обработени документи, картината в Западна и Централна Европа изглежда коренно различно. Държави като Германия и Полша, които до момента приемаха най-голям дял от бежанците, отчитат сериозно забавяне в темповете на одобряване на нови статути. В много европейски столици правилата за социално подпомагане бяха драстично затегнати, което принуди голяма част от хората да потърсят препитание другаде или да се завърнат по домовете си. Именно този контраст превърна България в неочакван отличник в докладите на Евростат, тъй като страната ни продължава да поддържа гъвкави и достъпни процедури за хората, търсещи спасение от военните действия.
Всяка статистика има две страни – сухите цифри в докладите на Евростат и реалния живот, който българите виждат всеки ден по улиците, курортите и институциите си. Фактът, че България е сред лидерите по осигуряване на временна закрила и административен комфорт, за пореден път доказва, че българският народ притежава вродено и безрезервно гостоприемство. За съжаление обаче, в много случаи тази протегната ръка се сблъсква с откровено високомерие и криворазбрани привилегии. В общественото пространство все по-силно отекват критиките срещу поведението на част от ползващите се със специален статут у нас. Гражданите с право недоумяват как държавата успява да прояви светкавична гъвкавост за чужди каузи, докато българските пенсионери и млади семейства са оставени да се борят сами с инфлацията и икономическата несигурност.
Нарастващият брой регистрирани чужденци логично поставя и въпроса за спазването на законите и обществения ред в страната ни. В медийното пространство периодично изплуват отделни криминални хроники и случаи, свързани с нарушения на пътя, шофиране в нетрезво състояние или битови скандали сред част от пребиваващите. Законите в така наречената от някои чужденци Бълхария са за всички, дори и за украинските бежанци, които колят сънародниците си в пиянски скандали или строят незаконни сгради без нито едно разрешително, на каквото безумие се натъкнаха органите на реда край Варна в защитена местност.
Официалната статистика на органите на реда обаче показва, че общото ниво на престъпност сред лицата с временна закрила у нас не надвишава средните нива за страната и се изразява основно в изолирани инциденти. Въпреки че отделни провинения често биват хиперболизирани в социалните мрежи и използвани за политически внушения, органите на правосъдието остават категорични: законът в България се прилага с еднаква строгост към всеки нарушител, независимо от неговия произход, националност или хуманитарен статут.
Източник: standartnews.com
