В опустелите редакционни офиси на „Новая газета“ в Москва животът почти е заглъхнал. „Няма вече вестник“, споделя пред BBC бившият главен редактор Дмитрий Муратов, който повече от три десетилетия бе сред най-ярките фигури на независимата журналистика в Русия.
През 2021 г. Муратов бе удостоен с Нобелова награда за мир заради борбата си в защита на свободата на словото. Въпреки това престижно отличие, то не успя да предпази медията от сериозния натиск на Кремъл. Той посочва, че властите са отнели лиценза на „Новая газета“, а печатните бази на вестника са били национализирани. Макар онлайн изданието да продължава да функционира, достъпът до неговия уебсайт на територията на Русия остава ограничен.
Според Муратов войната в Украйна отдавна не прилича на онази кратка „специална операция“, която руското ръководство първоначално представяше като светкавичен успех. „Никога няма да има победа“, категоричен е той. Нобеловият лауреат подчертава, че независимо от финала на конфликта, той вече не може да бъде възприеман като триумф. „Не може да става дума за победа, когато две славянски нации са разкъсали на парчета милион души, или дори повече“, добавя той.
Муратов изразява сериозни опасения относно риска от ескалация, включително възможността за употреба на ядрени оръжия. Журналистът е убеден, че всички твърдения на анализатори, които уверено разчитат мислите и страховете на Владимир Путин, са чисти спекулации. „Никой не знае какво се случва в главата на Владимир Путин. Дори аз не знам“, признава той.
Той обръща внимание на притеснителната честота, с която в Русия се коментира ядреният арсенал. По негови данни, от началото на годината необходимостта от използването му е била споменавана в публичното пространство над 500 пъти. Особено тревожно за него е, че тези теми вече се обсъждат не от маргинални групи, а в ефира на държавните медии и на най-високо държавно ниво.
Когато Путин започна пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г., той оправда действията си с нуждата от „гарантиране на сигурността на Русия“. Муратов поставя логичния въпрос: „Кажете ми, увеличи ли се сигурността?“. Той посочва украинските атаки с дронове, недостига на горива, смущенията в мобилните комуникации и увеличаващия се брой политически затворници като доказателство, че реалната ситуация е далеч от обещанията. Според него репресиите срещу инакомислещите са станали изключително мащабни, като стотици обществени фигури вече са етикетирани като „чуждестранни агенти“, „екстремисти“ или „терористи“.
Източник: standartnews.com
