Швеция извърши един от най-резките завои в миграционната си политика, като постанови отнемането на разрешения за пребиваване заради поведение, което властите определят като несъвместимо с „почтения начин на живот“. Под ударите на новите правила могат да попаднат чужденци с неплатени дългове, укрити данъци, нелегална работа, злоупотреби със социалната система или връзки с екстремистки организации. Законът беше приет от шведския парламент на 15 юни 2026 г. и може да засегне не само бъдещи кандидати, но и хора с вече издадени разрешения. Решенията ще се вземат от Миграционната агенция и ще могат да бъдат обжалвани пред миграционен съд.
Досега експулсирането беше свързвано основно с тежки престъпления, заплаха за националната сигурност или загуба на законово основание за пребиваване. Новата система разширява възможностите на държавата, като позволява властите да преценяват и цялостното поведение на чужденеца, включително действия, които невинаги представляват престъпление. Сред посочваните от правителството примери са натрупани и неплатени дългове, избягване на данъчни задължения, работа без деклариране, злоупотреби с обществени средства и контакти с екстремистки среди. Законът не съдържа изчерпателен списък на всички прояви, които могат да бъдат определени като недопустими, което дава значителна свобода на Миграционната агенция при разглеждането на отделните случаи.
„Всеки, който живее в Швеция, не трябва да причинява вреда на страната“, заяви министърът на миграцията Йохан Форсел при представянето на строгата линия. Правителствената позиция е, че човек, който не полага усилия да спазва правилата, не може автоматично да разчита, че ще остане в страната. Управляващите защитават реформата като необходим удар срещу престъпността, злоупотребите със социалната система и паралелните общества. Кабинетът на премиера Улф Кристершон последователно затяга миграционната политика след идването си на власт през 2022 г. Правителството управлява с подкрепата на националистическата „Шведски демократи“, превърнала ограничаването на имиграцията и борбата с престъпните банди в основни политически каузи.
Една от най-спорните части на реформата е възможността новите критерии да се прилагат и към разрешения за пребиваване, издадени преди приемането на закона. Така чужденец, който досега е имал законно право да живее в страната, може да се изправи пред нова проверка и загуба на статута си. Отделно дребно нарушение обаче няма непременно да води автоматично до експулсиране. Миграционните власти трябва да направят индивидуална оценка на случая, а засегнатият има право да оспори решението пред съд. Новата мярка е насочена към разрешенията за пребиваване на граждани на държави извън ЕС. Гражданите на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство по принцип живеят и работят в Швеция въз основа на правото на свободно движение, без да кандидатстват за стандартно разрешение за пребиваване.
Опозиционни партии и организации за защита на човешките права предупреждават, че понятия като „лошо поведение“ и „почтен живот“ са прекалено неясни. Според критиците хора могат да загубят правото си на пребиваване заради действия, които не са престъпления и за които шведските граждани не биха били подложени на подобна санкция. Amnesty International също предупреди за риск разрешения да бъдат отнемани въз основа на поведение, което само по себе си не е незаконно. Законът е част от много по-мащабна миграционна офанзива. Страната премахна възможността бивши кандидати за убежище и част от техните близки да получават постоянно разрешение за пребиваване, затегна режима при неизпълнени решения за експулсиране и подготви по-строги условия за събиране на семейства. Самото правителство определя промените като „смяна на парадигмата“ в миграционната политика.
Източник: standartnews.com
