След десет дни на военни сблъсъци между САЩ и Иран за контрола над стратегическия Ормузки проток, Техеран се намира пред едно от най-тежките решения в съвременната си история. Военни анализатори посочват, че пред иранското ръководство стоят три основни сценария, като нито един от тях не гарантира сигурен изход или категорична победа, съобщава BBC.
Първият вариант предвижда компромис със САЩ. Това е най-малко рисковият сценарий от военна гледна точка, при който Иран би приел голяма част от американските искания. Това включва прекратяване на атаките срещу търговски кораби, осигуряване на свободното корабоплаване в Ормузкия проток, ограничаване на запасите от високообогатен уран и допускане на по-строги международни инспекции на ядрената програма. В замяна Техеран би настоял за облекчаване на санкциите, край на морската блокада и гаранции срещу нови удари. Макар и най-евтиният вариант от военна гледна точка, това би било тежък политически удар за управляващите, тъй като може да бъде възприет като капитулация под натиска на Вашингтон.
Вторият сценарий е за още по-голяма ескалация. В този случай Иран би избрал обратния път и би засилил атаките срещу американски военни бази, петролни танкери и енергийна инфраструктура в страните от Персийския залив. Идеята е рязкото повишаване на цените на петрола и глобалните икономически трусове да принудят САЩ към отстъпки. Това обаче е и най-опасният вариант, тъй като мащабна атака с много жертви може да въвлече директно арабските държави в конфликта и да остави Иран срещу далеч по-широка международна коалиция.
Третият вариант е стратегията за контролирано напрежение, която мнозина смятат за най-вероятна. Техеран може да поддържа постоянен натиск върху корабоплаването и енергийните пазари, без да прекрачва границата, която би довела до пълномащабна война. Така страната ще запази Ормузкия проток като средство за натиск, без да рискува незабавен унищожителен конфликт. Стратегията обаче крие и парадокс – колкото по-често Иран използва протока като оръжие, толкова по-силен стимул ще имат останалите държави да изградят алтернативни маршрути за износ на петрол и природен газ.
Допълнителна несигурност създава вътрешната борба за влияние в Иран. След смъртта на върховния лидер аятолах Али Хаменей, загинал при удар в началото на войната между Израел, САЩ и Иран, балансът във властта се променя. Новото ръководство около сина му Моджтаба Хаменей все още не е показало доколко контролира различните центрове на влияние.
Президентът Масуд Пезешкиан и неговият дипломатически екип изглеждат по-склонни към споразумение, което да намали икономическия натиск върху страната. Срещу тях обаче стоят консервативните кръгове, част от парламента и Революционната гвардия, според които сериозните отстъпки могат да подкопаят идеологическите основи на Ислямската република.
Докато политиците спорят, икономическата ситуация в страната продължава да се влошава и обикновените иранци вече плащат цената. Жители на Техеран разказват за загубени работни места, рязко поскъпване на живота, прекъсвания на електрозахранването и водоснабдяването, увеличаваща се престъпност и все по-голяма несигурност за бъдещето. Една жена споделя, че фирмата, в която е работила 17 години, е затворила врати заради кризата и вече четири месеца не успява да си намери нова работа.
Сходна дилема е изправен и американският президент Доналд Тръмп. Неговите възможности също се свеждат до три – разширяване на войната, продължаване на военния и икономически натиск или търсене на ново дипломатическо споразумение, което да позволи на Иран ограничена гражданска ядрена програма под строг международен контрол.
Източник: standartnews.com
