Способността да се покрие непредвиден финансов разход служи като един от най-важните индикатори за икономическата стабилност на едно домакинство. Този показател отразява не само нивото на доходите, но и наличието на спестявания и готовност за реакция при внезапни житейски обрати. По този критичен критерий България заема тревожна позиция в статистиката на Европейския съюз, нареждайки се на трето място след Гърция и Латвия.
Според официалните данни на Евростат, публикувани на 11 ноември 2026 г., през 2025 г. 42,4% от българското население не е разполагало с възможност да се справи с неочаквани финансови затруднения. Единствено в Гърция, с 50,5%, и Латвия, с 43,7%, делът на хората в подобна ситуация е по-висок. Това означава, че почти всеки втори гражданин у нас няма достатъчен финансов резерв за извънредни плащания.
Разликата спрямо общоевропейските нива е значителна. Средно за ЕС този дял възлиза на 29,2%, което бележи спад спрямо 30% през 2024 г. и сериозно понижение спрямо 2015 г. Българският показател обаче надвишава средноевропейския с 13,2 процентни пункта. В класацията на най-стабилните държави попадат Нидерландия с 15,3%, както и Малта и Чехия с по 18,7%.
Допълнителните данни за просрочени задължения разкриват още по-задълбочени социални проблеми. През 2025 г. 41,8% от населението на Гърция е имало забавяния по ипотеки, наеми, битови сметки или покупки на изплащане. В България този процент е 18,2%, при средно 9,2% за ЕС. Финансовата нестабилност при нас се проявява не само чрез липса на спестявания, но и чрез трудности при покриването на текущи задължения.
Особено тежко е положението при семействата с двама възрастни и три или повече деца на издръжка. В България 33,2% от хората в такива домакинства имат просрочени плащания, което е сред най-високите нива в Съюза. В Гърция този показател достига 48,3%. Тези данни подчертават сериозния икономически натиск, на който са подложени многодетните семейства.
Интересен факт от статистиката е, че макар делът на просрочените ипотеки и наеми у нас да е нисък – едва 0,8%, включването на битовите сметки и покупките на изплащане изстрелва общия дял на просрочията до 18,2%. Това доказва, че финансовият стрес е съсредоточен основно върху ежедневните нужди и текущите разходи на домакинствата.
В европейски мащаб се наблюдава постепенно подобрение на икономическата сигурност, но пропастта между държавите членки остава голяма. За България мястото сред първите три държави с най-висока финансова уязвимост не е просто цифра, а реален показател за ограничената способност на обществото да се справя с финансови трусове. Качеството на живот се определя именно от тази устойчивост – възможността да се посрещне неочакваното, без това да застраши нормалния начин на живот.
Източник: dnesplus.bg
