Все повече фактори се събират в една неприятна сметка за българските домакинства – по-скъпи горива, международни кризи, слабости в конкуренцията и проблеми по цялата верига от производителя до магазина. Според Богомил Николов от „Активни потребители“ именно горивата отново се превръщат в един от най-силните двигатели на поскъпването, както това вече се случи през 2022 г. Но зад етикета в магазина стоят и други, по-дълбоки причини, които според него твърде често остават извън обществения разговор.
„Много причини се струпаха наведнъж, за да имаме такива цени“, обясни Николов пред Нова телевизия. По думите му горивата са сред основните фактори, защото по-високата им цена се прехвърля почти навсякъде – в транспорта, производството, доставките и накрая върху крайната цена, която плаща потребителят. Към това се прибавят и международните кризи, върху които България практически няма контрол. Николов припомня, че през лятото цените на петрола временно са се успокоили, но впоследствие отново са тръгнали нагоре, което създава нов натиск върху бизнеса и домакинствата. Затова според него е трудно отсега е трудно да се даде надеждна прогноза накъде ще тръгнат цените през следващите месеци.
Експертът постави особено силен акцент върху конкуренцията. Според него спекулативното поведение намира най-добра почва там, където потребителят няма реален избор между достатъчно продавачи. „Пазарната икономика залага на конкуренцията като регулатор на цените. Ако има продавач, който ви иска 3 евро за определен продукт, но има още девет, които искат да ви вземат парите, все някой ще ви го продаде на по-ниска цена“, посочи Николов. Проблемът става особено остър там, където пазарът е концентриран или местното производство е слабо и зависимостта от внос е висока.
Според Николов общественото внимание твърде често се фиксира върху последната цена в магазина, без да се проследява какво се случва преди продуктът да стигне до него. Именно по тази причина той настоява държавната политика да гледа не просто крайните цени, а цялата производствена и търговска верига. Трайният отговор не е непрекъснато да се гаси поредното поскъпване, а да се създават условия повече български производители да могат да излизат на пазара и да бъдат конкурентни. Той посочи подготвяния закон за кооперативите като една от малкото стъпки, които могат да помогнат на по-малките производители да се обединяват и да намаляват разходите си.
Като показателен пример Николов посочи Гърция, където законодателство за кооперативите действа още от 1916 г. Според него България сериозно е закъсняла с изграждането на подобни устойчиви структури. Кооперативният модел може да даде възможност на малки земеделски производители да купуват общо техника и суровини, да организират по-евтина логистика и да договарят по-добри условия при продажбата на продукцията си. Това не означава автоматично по-ниски цени, но може да намали част от разходите и зависимостите по веригата.
Сред по-малките фактори, които според Николов влияят върху цените, е и закръгляването при преминаването към еврото. Той го поставя редом с процеса на изсветляване на икономиката. Закръгляването може да добавя малки разлики при определени стоки и услуги, но основният натиск според него идва от фундаментални разходи като горива, производство и транспорт. Любопитен ефект има и масовото преминаване към плащания с банкови карти. Повече клиенти предпочитат безкасовото плащане, което принуждава търговците да въвеждат ПОС терминали. Така част от оборотите, които преди са могли да останат извън отчитане, вече минават през банковата система и касовите апарати.
Това разкрива и болезнен парадокс. Изсветляването на икономиката е положителен процес, защото прави конкуренцията по-честна и увеличава приходите в бюджета, но когато бизнес, работил дълго време в сивия сектор, започне да плаща реалните си данъци, първата му реакция може да бъде да прехвърли част от новия разход върху клиента.
Източник: standartnews.com
