Правителството подготвя мащабен пакет от данъчни промени и нов налог върху свръхпечалбите, с който цели да овладее инфлацията и да осигури близо 1,5 милиарда евро за държавния бюджет. Мерките са отговор на предупрежденията на международната рейтингова агенция Фич за рисковете от високо вътрешно потребление и ръст на заплатите.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова заяви, че очакваният финансов ефект от 1,5 милиарда евро е консервативна оценка. Основните потърпевши от новия налог ще бъдат банките, големите търговски вериги и застрахователните компании, които генерират близо 60% от свръхпечалбите в страната.
Предложението за допълнително облагане няма да засегне ключови браншове като производството, селското стопанство и транспорта. От финансовото министерство подчертават, че тези предприятия влагат средствата си обратно в българската икономика – за нови мощности, по-висока производителност и откриване на работни места.
За разлика от тях, при останалите сектори значителен ресурс се изнася към чуждестранните дружества майки под формата на дивиденти, без да се облага с допълнителен данък у нас. По думите на Петкова представителите на засегнатите компании сами са отричали наличието на извънредни печалби преди броени месеци, поради което новата мярка не би следвало да ги притеснява.
Финансовото министерство е категорично, че новите налози не са основание за вдигане на цените, лихвите по кредитите или застрахователните премии, тъй като те се определят на пазарен принцип. Всяко увеличение на банковите такси с аргумент новия данък ще се счита за спекулативно и ще изисква незабавна намеса на държавните регулатори.
Отричайки опасенията за поскъпване на живота, заместник-министърът влиза в остър задочен сблъсък с управителя на Българската народна банка Димитър Радев. Шефът на централната банка предупреди, че мярката може да свие частните инвестиции, да ограничи отпускането на заеми и да оскъпи държавното финансиране.
От Министерството на финансите виждат двоен стандарт в позициите на централната банка. Според Петкова БНБ алармира за рискове пред ликвидността и капитала на банките само когато част от печалбите трябва да влязат в държавния бюджет, но мълчи, когато същите тези пари напускат страната като дивиденти за чужбина.
Ако действително съществува опасност за стабилността на финансовите институции, БНБ има всички необходими механизми да задължи банките да заделят допълнителни резерви, вместо да плаши обществеността с поскъпване на кредитите. Държавният бюджет няма да успее да влезе в заложената граница за дефицит под 3% от БВП през тази година. Прогнозите показват, че показателят ще достигне около 5 на сто, а трайното свиване на дефицита под позволения праг от 3% се очаква да се случи едва през 2027 г.
Източник: plovdiv24.bg
