„Детският Алцхаймер“ – така Валентин Грандев озаглавява своя публикация във Facebook, в която поставя остър въпрос за начина, по който съвременните деца растат, учат и постепенно поемат отговорност за собствения си живот. Самият израз не е медицинска диагноза, а провокативна метафора, чрез която авторът насочва вниманието към умения, които според него все по-често остават недостатъчно упражнявани.
Грандев започва с парадокс: ако възрастен човек внезапно престане да разпознава часовник със стрелки, трудно се ориентира в пространството или не може да планира поредица от действия, това би породило тревога за когнитивните му способности. При децата обаче сходни практически дефицити нерядко се приемат почти за нормални.
„То може да отключва телефон преди да може да завърже обувките си. Може да превърта десетки видеа, но да не познава часовник със стрелки.“ Именно тук авторът вижда същността на проблема: технологичната сръчност не е непременно равнозначна на самостоятелност, планиране и способност за справяне с обикновени житейски задачи.
Една от централните тези на Грандев е формулирана кратко: „Мозъкът не се развива от самото наличие на възможности. Развива се от тяхното използване.“ Връзването на обувки например изглежда като дребно битово действие, но всъщност включва координация, последователност, внимание и корекция на грешката. Подреждането на стаята, самостоятелното обличане, приготвянето на храна и изпълнението на конкретна задача също изискват планиране и самоконтрол.
В публикацията си Грандев описва един познат на много семейства модел: „Възрастният завързва обувките. Възрастният приготвя храната. Възрастният подрежда. Възрастният носи раницата. Възрастният напомня. Възрастният решава.“ Към това той добавя и технологиите – телефонът показва часа, калкулаторът смята, навигацията води, търсачката намира готов отговор. Проблемът не е в самите технологии, а в това какво се случва, когато те напълно заместят умение, което детето иначе би трябвало да упражнява.
Според автора самостоятелността не се появява магически на 18-ия рожден ден. Тя се изгражда чрез малки ежедневни отговорности, грешки, повторни опити и постепенно увеличаване на свободата. Грандев подчертава, че детето има нужда и от неудобство: да изчака, да чуе „не“, да се справи със скуката, да довърши досадна задача или да понесе последствията от грешките си.
Валентин Грандев е автор и публичен лектор по теми, свързани със здравословния начин на живот, храненето, природата и обществените процеси. Той е автор на книгите „Формулата на здравето или какво не се казва за храната“ и „Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки“. През годините той активно споделя свои позиции по социални и здравни теми чрез своята страница „Формулата“.
Източник: zajenata.bg
