Подуване, газове, коремни спазми и усещането, че коремът изведнъж е станал значително по-голям – много хора автоматично отдават тези симптоми на „слаб стомах“ или тежко храносмилане.
Според гастроентеролога д-р Воислав Перишич обаче причината често трябва да се търси не толкова в самия стомах, колкото в начина, по който организмът усвоява определени въглехидрати. Част от тях не се разграждат и абсорбират напълно в тънкото черво. Когато достигнат дебелото черво, чревните бактерии започват да ги ферментират и в процеса се образуват газове. Точно този механизъм е сред добре познатите причини за подуване и метеоризъм.
При един човек ефектът може почти да не се усеща, докато друг получава силно подуване след ябълка, купичка боб или чаша прясно мляко. Храносмилането и чувствителността на червата не са еднакви при всички. Човек може спокойно да изяде ябълка, без да усети дискомфорт, докато друг след същото количество получава газове, напрежение и болки в корема. Подобна индивидуална реакция се наблюдава и при круши, сливи, череши, праскови, бобови храни и някои млечни продукти.
Това не означава, че въпросните храни са „лоши“. При чувствителни хора значение имат както конкретният въглехидрат, така и количеството, което е прието наведнъж. Някои трудно усвоими въглехидрати са известни като FODMAP – ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли. Те могат да предизвикат подуване, газове и болки особено при хора със синдром на раздразненото черво или повишена чревна чувствителност.
Не е важно само какво сте изяли, но и колко. Няколко лъжици боб например няма непременно да предизвикат същата реакция като огромна чиния. При по-голямо количество до дебелото черво могат да достигнат повече ферментируеми въглехидрати, което означава и повече субстрат за чревните бактерии. Това е една от причините една и съща храна понякога да се понася добре в малка порция, но да създава проблеми в по-голямо количество. Постепенното въвеждане на богати на фибри храни също може да помогне, защото прекалено много фибри наведнъж могат да увеличат газовете и подуването.
Плодовете са важна част от балансираното хранене, но някои от тях съдържат по-големи количества ферментируеми захари. Ябълките например съдържат излишък от фруктоза и сорбитол, а крушите също са сред плодовете с високо съдържание на тези FODMAP въглехидрати. Черешите също могат да бъдат проблем при чувствителни хора. Това не е причина плодовете автоматично да бъдат изключени от менюто. По-разумно е да се проследи дали симптомите зависят от вида плод и размера на порцията. При човек, който получава подуване след две ябълки, например, половин ябълка може да се понася значително по-добре.
Бобът, грахът, лещата и останалите бобови са известни с това, че при някои хора предизвикват повече газове. Причината отново е в определени въглехидрати, които не се разграждат напълно в тънките черва. След достигането им до дебелото черво бактериите ги ферментират и така се отделят газове. Това обаче не означава, че бобовите храни трябва да бъдат премахнати от храненето. Те са ценен източник на растителен белтък, фибри и други хранителни вещества. За чувствителните хора може да е по-подходящо да започнат с малки порции и постепенно да увеличават количеството.
Характерна ситуация е човек да изпитва газове и подуване след чаша прясно мляко, но да няма същия проблем след кисело мляко или твърдо сирене. Една от възможните причини е непоносимост към лактоза. Лактозата е млечната захар, която се разгражда от ензима лактаза. Когато тънкото черво произвежда недостатъчно количество лактаза, част от лактозата остава неразградена и достига дебелото черво. Там бактериите я ферментират, което може да доведе до подуване, газове, куркане, коремни болки и диария. Тежестта на симптомите зависи и от количеството приета лактоза. Затова непоносимостта не означава непременно, че човек трябва да спре всички млечни продукти. Някои хора понасят определени количества, а други се чувстват добре с продукти, в които лактозата е по-малко.
Когато човек се храни много бързо, говори по време на хранене, дъвче постоянно дъвка или пие газирани напитки, може да поглъща значително повече въздух. А част от този въздух преминава през храносмилателната система. Поглъщането на въздух е една от основните причини за газове наред с бактериалното разграждане на неусвоени въглехидрати. Бързото хранене и дъвченето на дъвка могат да увеличат този процес. Затова понякога една и съща храна причинява различна степен на подуване в зависимост от това дали е изядена спокойно за 20 минути или набързо за пет.
При често подуване полезна първа стъпка е няколко дни или седмици да се записва какво е консумирано, в какво количество и кога са започнали симптомите. Така понякога се открива много ясна връзка – например дискомфорт след прясно мляко, голяма порция боб, няколко ябълки или обилна късна вечеря. Този подход е по-разумен от произволното премахване на големи групи храни. При съмнение за FODMAP чувствителност строгият ниско-FODMAP режим също не е предназначен като постоянна диета. Обичайният подход включва временно ограничаване, след което храните постепенно се връщат, за да се установят личните тригери и количествата, които човек понася.
Важно е да се подчертае, че подуването има много възможни причини. Газовете и ферментацията на въглехидрати са само част от тях. Симптомите могат да се срещат и при запек, синдром на раздразненото черво, непоносимост към лактоза и други нарушения на храносмилателната система. Затова постоянното подуване не бива автоматично да се обяснява с конкретна храна само защото тя е била консумирана същия ден.
Епизодичното подуване след много обилно хранене е често срещано и обикновено не е повод за тревога. Ситуацията е различна, ако симптомите са постоянни или постепенно се влошават. Особено важно е да се потърси лекар при силна или нарастваща коремна болка, кръв в изпражненията, необяснима загуба на тегло, продължително повръщане, трайна диария или запек, както и при други нови и необичайни симптоми.
При подуването няма универсален списък с „забранени“ храни. Един човек може спокойно да яде боб, друг да понася само малка порция. За едни прясното мляко е проблем, а за други – не. Същото важи за ябълките, крушите и останалите плодове с по-високо съдържание на ферментируеми въглехидрати. Затова най-практичният подход е да се проследяват конкретната храна, количеството и реакцията на организма, вместо безразборно да се елиминират цели групи продукти.
Източник: zajenata.bg
