Един от специалистите, които открито се опълчиха срещу системата, е италианският лекар Тулио Симончини. Той беше подложен на остри критики от всички страни и дори изпратен в затвора, тъй като твърдеше, че успешно лекува пациенти в последен стадий на рак.
Неговото „престъпление“ се състоеше в това, че той установи, че злокачествените образувания всъщност представляват разраснала се гъбичка кандида – паразит, който естествено присъства в човешкия организъм. При здрави хора силният имунитет я държи под контрол, но при отслабване на защитните сили, тя се разпространява и води до появата на тумори. Гъбичките живеят за сметка на своя гостоприемник, а продуктите от тяхната жизнена дейност потискат имунната система и влошават физическото и психическото състояние на човека. Симончини е убеден, че традиционното разбиране за рака е напълно погрешно. Като експерт по онкология и метаболитни нарушения, той се разграничи от интелектуалния конформизъм на официалната медицина, за да започне собствени независими изследвания.
Той откри, че всички видове рак се проявяват по сходен начин, независимо от засегнатия орган, като всички новообразувания са с бял цвят. Симончини се запита дали туморите не са всъщност защитна реакция на организма срещу кандидозата. Според тази хипотеза, когато даден орган се инфектира, имунитетът изгражда защитна бариера, която медицината нарича рак. Метастазите пък се дължат на разпространението на самата гъбичка в тялото. Според лекаря, имунната система е ключът към изцелението, но тя бива подкопавана от хранителни добавки, пестициди, ваксини, електромагнитно излъчване, фармацевтични препарати и стрес.
Когато Симончини разбрал, че ракът е с гъбична природа, започнал да търси фунгицид, но открил, че синтетичните препарати не работят, тъй като кандида бързо мутира. Тогава се насочил към содата бикарбонат. Оказало се, че гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат. Пациентите му приемали разтвор от сода или тя била инжектирана директно в тумора. През 1983 г. той излекувал италианец с рак на белите дробове, на когото лекарите давали само месеци живот. Въпреки успехите, италианските власти отнели лиценза му, а медиите започнали кампания срещу него, което довело до тригодишна присъда. Въпреки всичко, Симончини продължава работата си, като днес много хора се възползват от неговия опит чрез интернет.
Раковите клетки притежават уникален биомаркер – ензима CYP1B1, който превръща веществата, наречени салвестрол (намиращи се в плодове и зеленчуци), в субстанция, убиваща рака. Салвестролът е естествена защита на растенията срещу гъбички. Колкото повече едно растение е нападнато от гъбички, толкова повече салвестрол съдържа. Такива са ягодите, боровинките, малините, гроздето, ябълките, броколите и много други. Агро- и фармацевтичните компании обаче използват химически фунгициди, които блокират изработването на CYP1B1 и унищожават тази естествена защита, правейки плодовете по-малко полезни.
Гъбичките започват своето размножаване, когато в тялото възникне оксидативен стрес – състояние, свързвано дори със СПИН. Всичко в крайна сметка опира до поддържането на правилен киселинно-алкален баланс в организма.
Източник: zajenata.bg
