Екстремните горещини стават все по-чести, а високите температури вече не са само въпрос на дискомфорт. При определена комбинация от жега и влажност човешкото тяло постепенно губи способността си да се охлажда, което може да доведе до топлинно изтощение, топлинен удар и животозастрашаващи усложнения.
Когато прогнозата показва 35 или 40 градуса, това не разкрива напълно натоварването върху организма. От огромно значение е колко влажен е въздухът. При висока влажност потта се изпарява трудно, а именно изпарението е основният механизъм, чрез който тялото отделя излишната топлина.
Затова учените използват показател, известен като температура по влажния термометър. Той помага да се оцени кога съчетанието от горещина и влажност започва да надхвърля физиологичните възможности на човека.
Температурата по влажния термометър не е същата стойност, която виждаме в обичайната прогноза за времето. Традиционно тя се измерва с термометър, чийто резервоар е обвит с влажна тъкан. Докато водата се изпарява, уредът се охлажда. Колкото по-сух е въздухът, толкова по-лесно протича изпарението и толкова по-ниско пада измерената температура.
При висока влажност въздухът вече съдържа голямо количество водни пари. Изпарението се забавя, термометърът се охлажда по-слабо и стойността се приближава до реалната температура на въздуха.
Снимка: Pinterest
Същото се случва и с човешкото тяло. Когато въздухът е сух, потта може да се изпари и да отнеме част от топлината от кожата. Когато въздухът е почти наситен с влага, човек продължава да се поти, но потта остава върху кожата и охлаждането става все по-неефективно.
Много висока температура при сух въздух невинаги натоварва организма толкова силно, колкото по-ниска температура, съчетана с висока влажност. В предоставения пример при температура на въздуха около 46,1 градуса и относителна влажност 30% температурата по влажния термометър е приблизително 30,5 градуса. Ако обаче въздухът е 38,9 градуса, а влажността достигне 77%, показателят може да се доближи до 35 градуса. Втората ситуация е значително по-опасна, въпреки че обикновената температура е по-ниска.
Организмът се стреми да поддържа вътрешната си температура в тесни граници. При горещина кръвоносните съдове близо до кожата се разширяват, сърцето започва да изпомпва повече кръв към повърхността на тялото и потните жлези се активират. Тези защитни механизми обаче имат граница.
Стойността от 35 градуса по влажния термометър често се посочва като теоретична граница на човешката поносимост. Тя описва условия, при които дори здрав човек, намиращ се на сянка и в покой, не може ефективно да отдава топлина чрез изпаряване. Това обаче не трябва да се възприема като универсална безопасна граница, под която няма опасност.
В реалния живот сериозно прегряване може да настъпи и при значително по-ниски стойности. Толерантността зависи от възрастта, физическата активност, излагането на пряко слънце, движението на въздуха, наличието на сянка, дрехите, приема на течности, степента на привикване към жегата, заболяванията и лекарствата, както и продължителността на излагането.
Признаците на топлинно изтощение включват обилно изпотяване, силна жажда, слабост, главоболие, замайване, гадене, мускулни крампи, ускорен пулс, студена или лепкава кожа и намалена концентрация. Топлинният удар пък е спешно състояние, при което терморегулацията се проваля, а симптомите включват обърканост, залитане, повръщане, припадък, гърчове и много гореща кожа.
Екстремната жега не въздейства еднакво върху всички. Особено уязвими са възрастните хора и малките деца. По-висок риск имат още хората със сърдечносъдови заболявания, високо кръвно налягане, бъбречни проблеми, диабет, затлъстяване, белодробни заболявания, деменция и други хронични състояния.
При топлинна вълна най-важно е да не се разчита само на усещането за температура. Престоят в климатизирано помещение, избягването на пряко слънце, приемът на вода през редовни интервали и носенето на леки дрехи са ключови за оцеляването.
Източник: zajenata.bg
