Археолози разкриха край Ивайловград останките от езически храм, който вероятно е бил сред последните действащи светилища на траките в Западна Тракия. Откритието е направено при редовните археологически разкопки в местността „Балък дере“ край река Арда, приключили през октомври.
Проучванията са ръководени от Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, и са финансирани по проект към Министерството на културата с подкрепата на Община Ивайловград.
Храмът, за който досега се предполагаше, че е започнал да функционира през III век, се оказва част от значителен религиозен комплекс. Откритията през археологическия сезон на 2026 г. потвърждават предположенията, че животът в античното селище е бил организиран около дейността на светилището, което е изпълнявало ролята на важен духовен център в Западна Тракия.
Разкритата сграда е с дължина 15 метра, трапецовиден план и ориентация югоизток-северозапад. Тя се състои от три свързани помещения. В най-голямото е разположен олтарът, в средното се намира жертвеникът, а третото е било предназначено за съхраняване на даровете.
Особено впечатляващо според археолозите е разположението на трите основни елемента в една линия. Изследователите определят архитектурната организация като изключително рядка и посочват, че за първи път са засвидетелствани всички основни елементи на езическата храмова архитектура, обединени в едно пространство в антична градска среда до V век.
Сред най-значимите находки е мраморен релеф, изобразяващ три нимфи и богинята майка Кибела. Според археолозите подобно съчетание на четирите божествени фигури в една композиция досега не е било известно.
Находката насочва към възможността храмът да е бил свързан с култовете към нимфите и Кибела, почитани в античния свят като божества, свързани с природата, плодородието и жизнените сили.
Допълнителен аргумент в подкрепа на тази хипотеза е откритият воден канал, обикалящ целия храм, както и непосредствената близост на река Арда. Според изследователите е възможно светилището да е функционирало като нимфеум – свещено място, посветено на нимфите, често свързвано с извори и течаща вода.
Особен интерес представлява и съдбата на комплекса в периода на постепенното утвърждаване на християнството като господстваща религия в Римската империя.
През IV век религиозната политика на империята претърпява съществени промени, а при управлението на император Теодосий I Велики в края на столетието са въведени строги ограничения върху традиционните езически култове. През 391-392 г. императорът издава поредица от закони, забраняващи езическите жертвоприношения и редица други религиозни практики.
Археологическите пластове в „Балък дере“ показват, че въпреки променената религиозна политика традиционните култове са продължили да се практикуват в храма и през следващото столетие.
Според тълкуването на археолозите разкриването на тези практики вероятно е довело до сурови санкции и пълното опожаряване на комплекса около средата на V век. Изследователите допускат, че унищожаването му е било свързано с опит да се заличи споменът за старите тракийски божества.
Тази хипотеза поставя откритието в по-широкия контекст на религиозните конфликти в Късната Римска империя, когато традиционните култове постепенно отстъпват пред разпространяващото се християнство, но на отделни места продължават да съществуват десетилетия след официалните забрани.
Съчетанието от архитектурни особености, датировка, мраморния релеф и връзката с водата дава основание на изследователите да предположат, че край Ивайловград е открит един от последните действащи езически храмове на траките в Западна Тракия.
Археолозите подчертават, че това засега е научна хипотеза, която предстои да бъде проверявана при следващите проучвания.
Откритията в „Балък дере“ предоставят нови сведения за религиозните вярвания, храмовата архитектура и съхраняването на древните култове в Западна Тракия през Късната античност. Те могат да допринесат и за по-доброто разбиране на прехода от езичество към християнство в тази част на Балканския полуостров.
Източник: dnesplus.bg
