В една от най-сухите и негостоприемни точки на Земята се изгражда устройство, което има амбицията да направи най-големия възможен поглед в космоса. В пустинята Атакама в Чили постепенно се издига Extremely Large Telescope (ELT) – бъдещият най-голям оптично-инфрачервен телескоп на планетата. Огромното съоръжение може да промени начина, по който учените наблюдават звездите, галактиките и далечните планети, а сред най-вълнуващите възможности е търсенето на следи от живот извън Земята.
Размерите му звучат почти нереално. Куполът на телескопа ще бъде висок 80 метра, а основното му огледало ще е широко 39 метра. Европейската южна обсерватория (ESO), консорциум от 16 държави, планира външната конструкция да бъде завършена през 2027 г., а телескопът да започне да наблюдава Вселената около 2030 г. За да бъде построен, до върха на необитаемата планина Cerro Armazones трябва да бъдат транспортирани десетки хиляди тонове стомана и бетон. А това е само началото.
Атакама не прилича на обичайните представи за пустиня. Тук няма безкрайни дюни и жълт пясък. Пейзажът е направен от груби скали, вулканични върхове и солени равнини. На някои места дъжд вали само няколко пъти в продължение на век. На други практически не вали. Това е кошмарно място за човек, но за астрономите е почти рай. Изключително сухият въздух и малкото облаци означават, че светлината от далечните звезди може да достига до телескопа с много по-малко смущения. При такава надморска височина и сух климат условията са особено подходящи за наблюдение на нощното небе.
Отвътре ELT прилича повече на гигантска индустриална катедрала, отколкото на познатия образ на телескоп. Стоманени конструкции и подвижни механизми ще държат огледалото, а целият купол ще може да се върти, за да насочва телескопа към различни части от небето. По време на работа огромната конструкция няма просто да стои върху земята. Тя ще бъде поддържана от маслени подложки под високо налягане, които ще позволяват движението почти без триене. Инженерите го сравняват с маса за въздушен хокей, само че вместо пластмасов диск върху нея ще се движи конструкция, тежаща много хиляди тонове.
В центъра на ELT ще бъде неговото най-голямо оръжие. Огледалото ще бъде съставено от 798 индивидуални шестоъгълни сегмента, всеки внимателно полиран и прецизно позициониран. Всеки сегмент може да бъде демонтиран, а когато всички бъдат събрани, ще образуват едно огледало с диаметър 39 метра. За сравнение, досегашният „гигант“ на ESO – Very Large Telescope, се намира на около 20 километра и разполага с четири телескопа с огледала по 8,2 метра. Разликата е огромна. С други думи, обяснява астрономът от ESO Мария Любенова, огледалото е като „по-голяма кофа за събиране на светлина“.
Д-р Мария Любенова е българска астрономка, която днес заема доста впечатляваща позиция в Европейската южна обсерватория (ESO). Тя е родена и израснала в София, а интересът ѝ към астрономията се появява още като тийнейджър. Любенова получава докторска степен по астрономия в Мюнхен, след което работи като изследовател в престижни институти в Германия и Нидерландия. От 2017 г. е астроном във ESO, а от 2019 г. ръководи Media Relations и е научен съветник към комуникационния отдел на организацията. Тя е и редактор на научно-технологичното списание на ESO The Messenger.
Източник: standartnews.com
