Назъбен каменен инструмент, който вероятно е бил използван като примитивен трион преди 86 000 години, е сред най-забележителните открития в пещерата Инкая, разположена в Северозападна Турция. Археолозите са се натъкнали и на сечива, които в миналото са били монтирани в дръжки от дърво, кост или рог с помощта на смола. От началото на проучвателните дейности са извадени над 35 000 каменни артефакта и фрагменти. Макар че до момента не са открити човешки кости, пещерата постепенно разкрива детайлна картина на живота през палеолита.
Инкая се намира на около два километра от село Бахадърлъ в окръг Чанаккале. Това е първата открита палеолитна пещера в Западна Анатолия, съдържаща културни пластове, датирани в периода между 86 000 и 22 500 години преди нашето време. Това показва, че мястото е било активно обитавано от различни човешки групи в продължение на десетки хиляди години.
Обектът е открит през 2016 г. при теренно проучване, ръководено от проф. Исмаил Йозер от Университета в Анкара. Разкопките започват година по-късно, като през 2026 г. археолозите вече провеждат своя десети сезон. Находките доказват, че Инкая не е била просто временен подслон за преминаващи ловци. Откритите огромни количества кремъчни ядра, отпадъци от обработка и готови сечива сочат, че пещерата е функционирала като същинска праисторическа работилница.
Древните хора са избирали това място заради удобното съчетание от ресурси. Самата скална система предлага суровина под формата на кремък, а районът е осигурявал достъп до вода, дивеч и растителна храна. Обитателите са разполагали с материала за своите инструменти на място, без да се налага да го пренасят от далечни разстояния. Сред инструментите особено впечатление прави назъбен кремъчен предмет, който според проф. Йозер може да е изпълнявал функциите на съвременен трион, въпреки че окончателното потвърждение предстои след микроскопски анализи.
Голямата загадка остава липсата на човешки останки, както и на животински кости или растителни остатъци, които биха дали информация за диетата и бита на обитателите. Въпреки това, технологичните умения са впечатляващи – археолозите откриват примери на техниката „Левалоа“, изискваща предварително планиране и опит при оформянето на каменните ядра. В момента екипът се фокусира върху западната част на пещерата, където разкриването на затрупан древен вход може да разкрие напълно непокътнати културни пластове.
Инкая се намира на ключова географска локация между Анатолия и Балканите. Някои от каменните инструменти показват сходства със сечива от Балканския полуостров, което поражда хипотезата, че районът е бил част от миграционен маршрут между Европа и Азия. Така пещерата се превръща в архив на човешката изобретателност, доказвайки, че още преди близо девет десетилетия хилядолетия хората са умеели да създават сложни инструменти и да организират ефективно средата около себе си.
Източник: standartnews.com
