Българските семейства изпитват все по-големи затруднения при поддържането на финансов буфер. Постоянното нарастване на разходите, поскъпването на стоките и несигурността в доходите принуждават домакинствата да променят своите навици. Средствата, които доскоро са били предвидени за непредвидени ситуации, днес отиват основно за храна, сметки, лекарства и други ежедневни нужди. Вече 13% от българите признават, че са принудени да харчат от своите спестявания, за да покриват текущите си разходи, а 35% изобщо не разполагат със заделени пари. Това показват данните от съвместно проучване на „Алфа Рисърч“ и сайта „Таралеж“.
Резултатите разкриват тревожна картина на финансовата устойчивост в страната. Въпреки че 59% от анкетираните твърдят, че притежават спестявания, значителна част от тях трудно успяват да заделят допълнителни средства. За мнозина спестяването вече не е начин за осигуряване на по-добро бъдеще, а опит за предпазване от следващия неочакван разход. Изследването е проведено в периода от 19 до 30 октомври 2026 г. чрез преки интервюта по домовете с 1000 пълнолетни българи.
Най-сериозният сигнал за финансовото напрежение идва от групата на хората, които вече използват натрупаните си средства – това са 13% от всички запитани. Други 31% имат спестявания, но нямат възможност да ги увеличават. Едва 28% продължават да заделят пари, като тук влизат както редовно спестяващите, така и онези, които успяват да го направят само при получаване на по-висок еднократен доход. От тях 15% успяват да спестяват регулярно, а 13% – единствено когато получат допълнителни средства. Други 18% имат заделени пари и за момента не им се налага да посягат към тях.
Финансовата картина се разделя на три големи групи: хора без никакъв резерв, домакинства, които едва задържат натрупаното, и сравнително малка част, която продължава да увеличава спестяванията си. Причините за тази ситуация са комплексни, но инфлацията е сред основните фактори, които „изяждат“ покупателната способност. Според данните на Националния статистически институт годишната инфлация през октомври достига 6%, а за последните пет години натрупаното поскъпване надхвърля 40%. Това означава, че дори човек да е успял да запази същата сума в банковата си сметка, днес с нея може да купи значително по-малко стоки и услуги в сравнение спреди пет години.
Наличието на спестявания не означава автоматично финансова сигурност, тъй като от решаващо значение е размерът на сумата за посрещане на кризи. Данните на БНБ към юни 2026 г. показват, че 56% от банковите депозити на населението са на стойност до 1000 евро, а други 38% са между 1000 и 25 000 евро. Така общо 94% от депозитите не надхвърлят сумата от 25 000 евро. Макар тези показатели да се отнасят за броя на депозитите, те ясно показват колко разпространени са сравнително малките банкови спестявания, които не винаги осигуряват достатъчен буфер при продължителна загуба на доходи.
Сравнението с европейските данни е още по-показателно. През 2025 г. 42,4% от българите не са могли да покрият неочакван финансов разход със собствени средства, докато средното равнище за Европейския съюз е 29,2%. Това поставя България сред държавите с най-висок дял на финансово уязвими домакинства. Когато става въпрос за съхраняване на средства, българинът остава консервативен. Недвижимите имоти са предпочитани от 30% от анкетираните, следвани от разплащателните сметки с 27% и банковите депозити с 25%. Любопитно е, че 21% все още смятат парите в брой у дома за добра форма на съхранение, което показва недоверие към финансовите пазари и желание за непосредствен достъп до средствата.
Инвестиционното злато и среброто се посочват от 18% от хората, докато инвестиционните фондове и акциите са предпочитани от 12%. Значително по-малък е интересът към доброволните пенсионни фондове (4%), а държавните облигации и криптовалутите събират по 3%. Изводът е, че българинът търси преди всичко сигурност, а не висока доходност. Тревожен е и фактът, че хората спестяват най-вече за здраве и лечение (37%) или за непредвидени ситуации (36%), а не за старини или инвестиции. Младите и възрастните хора остават най-уязвими в тази икономическа обстановка, превръщайки спестяванията от икономически в социален въпрос, където основната задача за мнозинството остава оцеляването до следващата заплата.
Източник: standartnews.com
