Метастазите представляват един от най-предизвикателните аспекти на злокачествените заболявания, тъй като те сигнализират, че раковите клетки са напуснали първоначалното си място и са се разпространили в други органи. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че метастатичните заболявания понякога остават „латентни“ в продължение на години, без да проявяват ясни симптоми, които да подскажат за тяхното присъствие.
Именно поради тази причина метастатичното заболяване често се открива едва след провеждане на детайлни диагностични изследвания или при появата на симптоми, които показват засягане на конкретен орган. Когато ракът се разпространи от мястото на възникване към отдалечени части на тялото, той се класифицира като метастатичен рак. В голяма част от случаите това състояние съответства на напреднал или четвърти стадий на заболяването.
Въпреки че метастазите са локализирани в нов орган, техните клетки запазват характеристиките на първичния тумор. Поради тази причина експертите могат да идентифицират произхода на злокачествените клетки под микроскоп. Например, ако ракът на гърдата се разпространи в белите дробове, измененията там запазват характеристиките на рак на гърдата. Поради това такова състояние не се определя като рак на белия дроб, а като метастатичен рак на гърдата. В някои случаи лекарите не успяват да установят първичното място, което води до диагноза рак с неизвестен първичен произход.
Процесът на метастазиране преминава през няколко сложни етапа. Злокачествените клетки първоначално проникват в околната здрава тъкан, след което навлизат в кръвоносните или лимфните съдове. Достигайки до отдалечени органи, те се настаняват в тъканите чрез малките кръвоносни съдове. Не всяка метастаза обаче се проявява незабавно. Някои клетки остават неактивни с години, без да причиняват проблеми, докато определени условия не провокират тяхното размножаване. Способността за образуване на нови кръвоносни съдове, захранващи тумора с кислород и хранителни вещества, е критична за неговото по-нататъшно развитие.
Въпреки че метастазите могат да се развият навсякъде, определени органи са по-чести дестинации. Най-разпространените модели включват:
Ракът на дебелото черво най-често метастазира в черния дроб, белите дробове и корема. Ракът на белия дроб често се разпространява в мозъка, черния дроб, костите и надбъбречните жлези. Ракът на бъбреците може да засегне мозъка, белите дробове, черния дроб, костите и надбъбречните жлези. Меланомът често засяга белите дробове, черния дроб, мозъка, костите, кожата и меките тъкани. Ракът на панкреаса метастазира предимно в черния дроб, белите дробове и корема. Ракът на простатата има склонност към разпространение в костите, но засяга и черния дроб, белите дробове и надбъбречните жлези. Карциномите на яйчниците и матката често метастазират в черния дроб, белите дробове и перитонеума, докато ракът на щитовидната жлеза се разпространява предимно в белите дробове и черния дроб.
Една от причините за дългото отсъствие на симптоми е, че малките метастази често не нарушават функцията на органа, в който се намират. Клиничните признаци обикновено се появяват едва когато метастазите пораснат или засегнат жизненоважни структури. Когато са засегнати костите, се появява силна болка и риск от фрактури. Мозъчните метастази могат да доведат до главоболие, световъртеж, нарушения на равновесието или припадъци. При белодробни метастази често се наблюдава задух, а чернодробните могат да причинят жълтеница и коремен дискомфорт.
Съвременните терапии са насочени към забавяне на растежа, удължаване на преживяемостта и запазване качеството на живот. Изборът на лечение зависи от вида на първичния тумор, местоположението на метастазите и общото състояние на пациента. Благодарение на напредъка в онкологията, много пациенти живеят години с успешно контролирано заболяване, докато учените продължават да търсят нови методи за предотвратяване на разпространението на раковите клетки.
Източник: zajenata.bg
