В духовен план тялото и душата представляват един общ механизъм. Поради тази причина съществуват дълбоки духовни корени за всяко заболяване. Не е случаен фактът, че когато първите човеци са извършили грях, техните тела също са били засегнати от поквара. Цялостта е била разрушена, единството с Бог – прекъснато, което в крайна сметка е довело до появата на болести и смърт. Това нарушение присъства във всеки един от нас. Бог се стреми да спаси всяка душа, но за съжаление няма човек, който да е напълно безгрешен.
Поради тази причина човек страда както духовно, така и физически. Грехът е накърнил човешката природа до такава степен, че между определени болести и греховни прояви съществува видима връзка. Невъзможно е обаче да се търси универсален модел. Греховете са безброй като пясъка и тук не може да се открие строга логическа зависимост. Господ проявява безкрайно търпение и милост, затова наказанията са строго индивидуални за всеки човек. Бог ни води според Своята любов, а не според строгата справедливост, защото в противен случай човекът би заслужавал най-тежките страдания.
Господ води всеки от нас по пътищата, които са най-полезни за спасението на душата ни. Важно е да разберем, че не всяка болест е пряка последица от конкретен грях. Всичко при Бога е индивидуално и зависи от личния път на човека. Нужно е само смирено да се доверим на Божието провидение, без да роптаем при изпитания. Само чрез това правилно разбиране всяко страдание може да донесе огромна духовна полза.
Ето списък с някои заболявания, както психически, така и соматични, и греховните страсти, които могат да бъдат техен първоизточник: Шизофрения – самонадеяност и своеволие; Епилепсия – упоритост и коравосърдечие; Истерия – суета и жажда за внимание; Депресия – униние и липса на вяра; Пептична язва – раздразнителност и конфликтност; Коронарна болест на сърцето – прекомерна амбиция и претенциозност; СПИН – наркомания и блудство; Затлъстяване и диабет – лакомия; Безплодие – прелюбодеяние и аборти; Неврози – сребролюбие и гняв; Астения – мързел и безделие.
Не е възможно да се пребори болестта, борейки се само с един грях. Духовният свят на човека е изключително фин и логическите закони на причината и следствието невинаги работят там. За да се постигне изцеление, е необходима цялостна грижа за душата. Нужно е искрено покаяние и пълна промяна в начина на живот. Християнските заповеди трябва да бъдат вписани в сърцето и спазвани стриктно, независимо от обстоятелствата. Майката на всички пороци е гордостта и ако тя не бъде победена, може да доведе не само до физическа, но и до духовна смърт.
Макар съвременната медицина да е постигнала значителен напредък в лечението на фатални болести, тя все повече се отдалечава от духовната същност на човешкото страдание. Вярата често остава извън подхода за лечение на пациента. В същото време съществуват множество доказателства, че искрената молитва и дълбокото покаяние вършат чудеса. Дори безнадеждно болни хора са се изцелявали, когато са се доверили на Господ с цялото си сърце, което доказва, че истинският лечител на душите и телата е Бог.
Източник: zajenata.bg
