Наскоро станах свидетел на много неприятен инцидент, който дълбоко ме потресе. Живея в съседство с възрастна жена. Леля Мима е приятна, приветлива, добра, отзивчива. Съвсем не прилича на мрачните баби, които седят на пейките пред входа и по цял ден обсъждат клюки. За съжаление старицата е самотна, защото синът й отдавна живее в чужбина. От съседите знаех, че от време на време изпраща пари на старата си майка. Преди няколко дни с приятелката ми пазарувахме в кварталния магазин, където станах свидетел на отвратителна сцена.
Възрастната ми съседка стоеше с разтреперани ръце пред продавача и разплакана го умоляваше да й даде хляб на версия. Чух я да обещава, че ще си плати дълга, веднага щом вземе пенсията. Вместо да прояви състрадание, мъжът грубо отказа и я изгони от магазина. Преди да тръшне вратата зад гърба й, продавачът каза, че е по-добре да потърси помощ от сина си, а не да проси от чужди хора. Господи! Останах безмълвен от нечовешката злоба, която се изля пред очите ми. Старицата не искаше алкохол или цигари, а хляб!
Разбира се, не си спестих мнението и ясно заявих на грубиянина какво мисля за него. По-късно заведох леля Мима в друг магазин и й купих всичко, от което имаше нужда. Трогната от жеста, тя ми разказа, че от много време синът й не се сещал за нея. Не я търси, не се обажда, не й изпраща пари. Този месец съседката си взела лекарства, платила повече ток и вода, и пенсията й свършила. Ще ви спестя другите нещастия на леля Мима. Пиша ви всичко това, за да ви помоля да не си затваряте очите пред болката на старите хора. Ако видите самотен, възрастен човек, купете му хляб. За вас е нищо, но за тях е много.
Източник: Лична драма
